Прегръдката
Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не искаше да го вижда дори. Но се случи – видяха се и сега той я притискаше в прегръдката си.
Мускулите й бяха напрегнати, страхът я стискаше за гърлото, а уж преодоляната болка отново нахлуваше в нея. Запари й на очите, знаеше, че след малко ще заплаче. Отново се опита да се освободи, но Тома просто я притисна по-силно към себе си. Така си стояха, той едва ли не вкопчил се в нея, а тя – вцепенена като манекен с отпуснати ръце. Нямаше да го прегърне, нямаше и да го помоли да я пусне, просто щеше да изчака да му мине. Да се откаже. Да разбере, че всичко е свършило.
Нямаше да му позволи отново да я нарани. Ах, колко го обичаше само, една сълза щеше да капне. Маги замига бързо. За какво й е да си спомня всичко това сега, когато вече беше минало? Да, минало беше. “Минало, минало...” повтори си тя наум. Втора сълза и отново мигане. Глупава чест, сякаш не я беше виждал разплакана, сякаш не го беше молила да опитат отново, сякаш не беше преглъщала обидите и не се връщаше отново до следващата. Спомените се опитваха да се върнат, да залеят сърцето й. Спомни си онези вечери, когато говореха по цели нощи и той й повтаряше колко я обича. “Най-милата” - да, най-милата беше за него, а после стана ненужна. Спомни си и купищата смс-и, с които я заливаше, докато бяха разделени; спомни си и как после тя го търсеше, а той не й отговаряше, защото не го питала нищо. Напомнеше ли му как се държеше в миналото, той се вбесяваше и й вдигаше скандали, наричаше я истеричка, обиждаше я как ли не...
Сълзите си течаха спокойно. Спомни си последния им разговор. Бяха се скарали и не си бяха говорили месец. Пак тя преглътна грозната обида и направи първата крачка. Уж се бяха сдобрили и всичко беше наред. До онази вечер. Разговорът отново беше тежък, Маги се опитваше да говори за неща, от които знаеше, че Тома се интересува, но той сякаш не я слушаше. Отговаряше отнесено, а после тя си позволи да му направи забележка и той избухна. Отново се скараха за същите неща и Маги отново мълчеше и поемаше вината върху себе си. Спомни си, че точно в онази вечер бе осъзнала, че се бе превърнала в една от жените, които най-много презираше – тези, които потъпкваха всичко в себе си само и само за да задържат остатъците от една отдавна разпаднала се връзка. А когато Тома й каза, че му доставя удоволствие да я наранява, това я убеди, че вече няма нищо между тях.
И просто се отдръпна. Не му проговори повече. Научи, че е имал приятелка, докато са били заедно. Но не я болеше. Три месеца стоеше на разстояние от него. Не го потърси, не изпитваше нужда. Имаше чувството, сякаш някой просто бе взел сърцето й – нямаше болка, нямаше съжаление или омраза, само безчувствие. Изтри телефонния му номер и съобщенията му. А и той не я потърси, с което значително я улесни. Знаеше, че може да е много убедителен.
Беше спряла да плаче. Той не заслужаваше сълзи. Остана така вцепенена в прегръдката му. Знаеше, че няма да се извини. Прегръдката беше неговото извинение. Ткъв беше, нямаше да каже и дума. Но това не й стигаше, преди може би щеше да го прегърне и да зашепне името му. Но не и сега. Не повече.
Изчака го да я пусне. След това го заобиколи, без дори да го погледне в очите. Продължи да върви напред. Чу как и той тръгна в своята посока. Една прегръдка вече не беше достатъчна. Вдигна самоуверено брадичка и закрачи спокойно напред.
Чак започвам да се отегчавам от себе си. Напоследък пиша единствено романтични разкази.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
Съчетанието на "реално преживяно" и "фантазия" в случая е много успешно 
