17.03.2008 г., 18:17 ч.

Преход към Сега 

  Проза » Други
800 0 3

          Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще се съсредоточават в онази пресечна точка на мига... ЖИВОТЪТ Е ВЪТРЕ В НАС И НИЕ В НЕГО ЖИВЕЕМ... Затова е важно всеки ден да живеем на максимум... Аз това не го разбрах... Смея се на себе си... Плача с онези сълзи, които са нечий подарък...

 

               Ти се смееш и в мен всичко засиява, скуката угасва...

               Минало и бъдеще изчезват и се появява сега... мигът...

               Потапям се в него и започва нов ден, изпълнен с много красота.

               Сменям дрехите на спомени стари и започвам отначало...

            

 

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова дълбочина, искреност и истини има в твоите слова, Бен!Чета те с голям интерес!
  • Плача с онези сълзи, които са нечий подарък...
    Страхотно!!! И стихът е красив...много красив!
    Браво! с обич, Бен. Удоволствие беше за мен.
  • Шлифоваш се.
    Живей на максимум, Бен.
    Поздрави !
Предложения
: ??:??