ПРЕКРЪСТВАНЕ
Странно лято е сегашното: до обяд пече, след обяд вали, гърми, духа, че и с град чука. Когато обаче не чука, гърми и духа, дъждецът тихо се сипе, мие прашните улици, листата на дърветата и лъска керемидите на малката ни квартална черквица.
В такъв един следобед, комшията Мишо напусна защитата на козирката пред входа и сгушил глава в раменете си, на къси прибежки прекоси улицата и се шмугна през входа на църквата. Явно е било след 5-ет, защото поп Павел, беше отпуснал служителката и сам седеше зад гишето на свещопродавницата.
Комшията почука на джамчето на гишето, за да привлече вниманието на отеца, който през лупите на очилата си четеше някакъв стар ръкопис и тихичко си мърмореше под нос.
- Отче Павлине, Отче Павлине – почуквайки подвикна няколко пъти комшията, докато слухът на стареца долови сигналите му и ведрия му поглед го фиксира през лупите:
- Кажи, кажи, чедо – откликна Отецът и наведе глава с ухо към гишето, за да чуе по-добре словата на комшията.
Оня също се навед ...