Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' Глава l част 2

   Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху безгръбначните червеи, всъщност има ли червеи с гръбнак ? Както и да е ... Все пак сега имах по - важна задача. Ами да ! Трябваше да разбера защо по дяволите съм --- Мооооммммееееенннннтттт ! Къде съм ?!?! Дали да не попит--

  - Хей, попитах те одеве защо беше в къщата ми ? - проговори мъжът, най - сетне.

  - Аз ами, виж аз ... момент ... защо да ти отговарям и къде сме ? Кой си ти ?!?!?!?!

 - Разбирам, няма да ми кажеш, ако аз не кажа, нали ? Добре... очевидно е, глупачке, че сме в гората. Аз съм Коу и както виждаш съм бесен, че не ми отговаряш. ГОВОРИ !

  -Ясно ясно ! Бях в къщата ти, защото нещо като че ли ме привлече. Един аромат и присъствие ... не мога да обясня.

  - Присъствие ? Аромат ? Хаххахахах... ти си лууууда ! Добре вече си ми робиня.. сега отид---

  -Чакай, чакай ... робиня ? И ти виждам не си в перфектно състояние с главата, скъпи ми Коу. И не съм палачинка, робиня нито луда. Имам си име --

 - Знам .. ти си Роуз .. Р-О-У-З, нали ?

    Беше странно. Този мъж, който до преди малко ме наричаше палачинка или въобще ме обиждаше и ненавиждах, някак ме привлече. Но кой не би ? Беше висок, не слаб, не дебел. Перфектна фигура. Сини светли очи и тъмна черна, гъста коса. Уникални контрастни тонове в перфектно сливане. Носеше типични японски дрехи, личейки, че не е от тук. Имаше, ех за усмивката нищо не мога да кажа. Не съм я виждала, но беше някак мил. Усещах го... Идеалното момче ...

  - Хей, Коу - престраших се да попитам - От къде си ? На колко години си и къде учиш?

  - КОЯ СИ ТИ, ПРОСТА СЕЛЯНКО, ЧЕ ДА МЕ РАЗПИТВАШ ??? - връщам си думите за милият мъж обратно..

 - Аз  просто исках да ... Заваля ?! Аз трябва да, но не знам как да се прибера ... 

   Тогава той ме хвана за ръката и ме отведе в близката отсрещна пещера. Запали огън и седнахме на топло . - Виж, Коу, аз не знам нищичко за теб, ако ми кажеш нещо бихме могли да се опознаем по - добре .

 - На 534 години съм. Нямам семейст---

 - НА КОЛКО ГОДИНИ СИ ?????????????????????????????

 - Аз съм демон, не желаех да ти кажа, но --

 - Демон ? Хах, хахах, аххахахахахахах ... не ми е смешно, Коу ! Не знам къде сме, как да се прибера, не знам нищо за теб и ---

   Очевидно бе, че той е запознат с метода '' накарай някой да млъкне ''  .. Буквално за 3 секунди устните ни бяха допрени и аз-- аз --- чувствах нещо, което не бях чувствала преди... да ... бях се влюбила в Коу ...

  - ДОООБРООО УТРОО, ПАЛАЧИНКЕ !

 - Какво ?!?!? Заспала ли съм ? Ох не си спомням нищичко от снощи..

 - Така ли ? Интересно ... - каза той смеейки се .

 - Да.. е сега трябва да ...

 - Останеш с мен... точно така ... остани с мен, Роуз.

 - Ще остана с теб, Коу. 

 - Е супер... да вървим :)

    Имаше нещо странно ... някак си чувствата ми бяха коренно изменени... като че ли някой се беше бъркал в емоциите ми. Ех ... сега имах желанието само и единствено да бъда с ---

 - ВЪРВИ, ПАЛАЧИНКЕ !!!!

 - Вървя де, вървя ... 

   БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО :) Знам, че тази част излезе по - рано от очакваното, не знам дали за добро или лошо, но се извинявам, че не спазвам оказаното от мен :) Част 3 на 1ва глава ще излезе скоро :)