1.

- Помниш ли съученичката ми Магдалена? – обърна се госпожа Агнеса Петринска към мъжа си Стоян.

- Помня, че няколко „птички“ бяхте все заедно, но ми се губи коя точно беше Магдалена.

- Е, беше много хубава, със сигурност я помниш. Ама то и аз си бях хубавица.

Стоян поклати многозначително глава.

- Всички смятаха, че ще се омъжи за някой богаташ в чужбина, а тя ни изненада като си взе мъж и заживя на село. Е, кани ни да й отидем на гости за една седмица в село Круша. Какво ще кажеш?

- А, не, сигурно сега се вадят картофите и не им достига работна ръка, затова ни кани.

- Ама че си... Мисля, че не отглеждат картофи. Имат животни, не знам точно какви. Какво лошо има да се видим със стари приятели? Ще бъде забавно! Как ли ще ми се отрази селският живот?

- Е, голяма промяна си е да напуснеш мегаполиса Дълго поле и да отидеш в село Круша – захили се Стоян.

Агнеса го изгледа строго.

- Знаеш какво имам предвид, в нашия двор има единствено цветя. А там ще е забавно - прасета, кози, може дори да имат коне и да ги пояздим. Сутрин ще събираме яйцата на кокошките...

Стоян отново се засмя.

- Не, благодаря! Аз не си падам по тази екзотика.

- Е, добре, ще отида сама. Но да не се учудиш, ако срещна някой красив фермер...

2.

     Агнеса Петринска слезе, остави на земята куфара си и си нагласи сламената шапка, когато раздрънканият автобус затвори врати и продължи по пътя си.

     Беше пристигнала в село Круша двадесет минути по-рано от разписанието и разбираемо никой не я чакаше. Беше наясно, че на спирката няма да има таксита, нито указателни табели, но се беше надявала, че поне ще има път. Обаче не се виждаше нищо, освен няколко прашни пътеки. По една от тях приближаваше възрастна жена с няколко кози.

     Зачуди се дали да изчака или сама да се опита да намери дома на приятелката си. Магдалена й беше обяснила как се стига до къщата и Агнеса взе решение да не губи време в чакане. Тръгна по една от пътеките, като се опитваше да си припомни указанията на приятелката си.

    Агнеса Петринска не бе добра в ориентирането, а понятията „ляво“ и „дясно“ за нея бяха нещо изключително тайнствено. След като мина три пъти през една и съща уличка, най-сетне зави в другата посока и се озова пред спретната къща с множество стопански постройки наоколо.

- Това трябва да е! – каза си доволно Агнеса и забеляза един възрастен човек на двора.

- Извинете, тук ли е Магдалена? – обърна се към него госпожа Петринска.

Старецът я изгледа с лека досада и отвърна:

- Тук е, че къде да е? – посочи към една постройка в дъното на двора и добави – Там е, при гъските.

Агнеса въздъхна с облекчение, благодари  и се отправи към посоченото място.

     Отвори скърцащата врата и се озова в едно доста просторно помещение, в което се разхождаха крякащи птици. В близкия ъгъл Агнеса забеляза няколко клетки с малки зайчета. До тях имаше купа сено, а отстрани от дъски бе направено заграждение, в което се намираше една крава. Тя погледна гостенката с влажните си, големи очи и продължи да преживя.

      Госпожа Петринска обиколи и разгледа цялото помещение. Нямаше и следа от Магдалена. Агнеса тъкмо реши да си ходи, когато забеляза, че няколко гъски бяха препречили входа и я гледаха враждебно. Нямаше лесно да се измъкне.

     Приближи се до сеното и реши да ги подмами с него, но се сети, че гъските едва ли ядат сено. Тогава си спомни, че предвидливо бе взела със себе си „Наръчник за селскостопанските животни“. Реши, че може да намери полезен съвет в раздел „Птици“ и бръкна в чантата си. Вътре обаче напипа някакъв непознат предмет и озадачено измъкна ръката си. С изненада установи, че държи малък пистолет.

Следва продължение...