Приказка вълшебна!

       Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?

Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата  на живота, като полъха на морския бриз в коситее, предизвиквал полета на мислите,като гълъба бял, който носи чистата обич, като жарава  искряща, изпепеляваща пламъка любов!

Този дух е обезверен и няма сили да лети! Той просто е изгубен безпаметно,навеки ! Погребан с тялото, което е покрито с хорска жлъч!

       Не вярвам , че има нейде на земята едно добро-такова, че ангела да му завиди; една любов - да изгаси вулкан и доброта да събере в едно чистите детски души!

Празнота!

Тъмнина!

Тишина!

      Това е краят на приказката вълшебна за физическото и духовното..за мен..

Дали ще  следва продължение не зная, мираж или илюзия ще бъде "Надеждата "?!

Ще бъде !

Защото пролет е и ражда се отново тя със спомена за идеалите посечени !