17.03.2018 г., 23:19

Приказка за Доброто

1.6K 2 4
2 мин за четене


 
„Децата е по-лесно да се научат на добро, отколкото възрастните да се от учат от злото”
 
                                                                                                                                   Ерих Кестнер


         Имало едно време в една малка страна, в един малък град, едно малко училище.
 То досущ приличало на всички останали училища, ако не беше случката, която искам
да ви разкажа.
          Веднъж всички ученици се събрали и започнали да умуват как да направят така,
 че  училището им да се прочуе. Един се провикнал:
- Нека направим конкурс за рисунка с нашите любими герои от българските приказки.  
          Друг слушал, слушал, пък се обадил:
- Да, ама аз не мога да рисувам. Умея да пея народни песни!
Трети също се намесил:
- А аз, нито мога да рисувам, нито да пея. На мене ми дай - в приказки да играя!
Препирали се дълго и накрая най- умният рекъл:
- Нека обявим конкурс за най-добър талант! Тогава ще видим кой ще спечели!
          Речено – сторено. Както решили, така и направили.
 
Прибрал се Петьо вкъщи, който рисувал най-добре от всички ученици. Захвърлил
 раницата си и казал на своите родители:
 
- Мамо, тате, искат в училище да се надпреварваме: кой е най-добър талант. Майка му
 го изслушала и рекла:
 
- Ами, участвай! Ти си толкова добър художник!
 
- Нямам време! Отивам да играя с децата навън!
 
- Няма да излизаш никъде! Сядай веднага и започвай да рисуваш!
         Момчето навело глава и започнало да рисува. По бузите му се стичали едри сълзи
 и капели по белия лист.
          По същото време се върнала вкъщи и Донка. Седнала и заплакала. Майка и я
 прегърнала, целунала и попитала разтревожена:
- Какво стана, дъще? Защо плачеш?
- Как да не плача, мамо? В училище искат да се надпреварваме : кой е най-добър
 талант.
- Ами, участвай! Ти умееш да рисуваш много добре!
- Искам, мамо, ала нямам с какво. Трябват ми блокче и боички, а ние
нямаме пари!
       Жената дълго мислила и накрая измислила. Взела малък заем от съседите и отишла
на магазина. След малко се върнала с кутия  боички и блокче. Донка се втурнала
радостна, грабнала ги и започнала да рисува, а по лицето й играела усмивка. Греел
 белият лист.
          Дошъл денят на надпреварата. Художниците наредили рисунките си, певците
запяли песните, а артистите изиграли пиеските. Събрало се брадатото жури и започнало
да умува.
         Три дни спорели, мислели и мъдрували. Накрая съобщили решението си:
- За най-добър талант обявяваме – Донка!
Скочила тя от щастие и изненада. Наградили я с грамота и подарък.
- А, моята рисунка?- попитал Петьо.
- Твоята рисунка е някак много тъжна, виж Донкината как грее.
       Навело глава момчето и повече нищо се казало.
        Прибрало се момичето вкъщи и се хвърлило в прегръдките на майка си:
- Мамо, мамо, виж аз спечелих. Аз съм първа!
- Да, дъще, ти спечели, защото рисува с цялото си сърце. Всичко на този свят, което се прави с желание и любов е добро и заслужава награда.                    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...