Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели насам-натам, не се поздравявали, дори не се поглеждали в очите. Всички държали в ръцете си мобилни телефони, които сякаш изпивали с невидима сила мозъците им. А светът около тях напълно губел значение.
Ангелът се превърнал в немощен старец, който бродил сам по улиците. Вървял бавно и неориентирано. Сблъсквал се с минувачи по улицата, гледайки ги с изгубен поглед. Но никой сякаш не го забелязвал. Отдръпвали се от него и продължавали по пътя си, без дори да го попитат дали не се е изгубил и дали има нужда от помощ. Това го натъжило. Мислел си, че всеки ще забележи беден възрастен мъж, който се е оказал далече от дома си и не може да се прибере сам. Но уви, сгрешил.
За това решил да се превърне в к ...