"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирали: езика на очите, които говорят сами , когато останат привлечени едни от други и се задържат в нежен поглед. Те се погледнали така в мечешкият университет в Мецландия, където Мецок-Франсоа бил преподавател, а Мецана от Мецания била студентка. Тя го погледнала с тъмните си очи, този хубав синеок черен мечок и му казала с очи на онзи език:
"Ти си моя мечок! Искам да те гушкам и да те обичам цял живот и да си направим малки пухкави мечета. И чернички и кафевички със сини, и с кафяво-зелени очички."
Цветът на козината, на очите, от коя гора били те, кой език говорили, в кои мечешки богове вярвали, в този миг нямало никакво значение, деца...
Мецана говорела Мецландски отдавна, тъй като навремето ...