Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се търкаляше в стомаха му. Нито едно очистително не му помогна да го изхвърли навън.Този факт направи Копчо мъдър философ и старият котарак започна да се чувствува по-различен от баналното котешко съсловие. Затова взе да си придава важност. Сложи си очила и прочете най- дебелите книги от библиотеката на старицата. Като пренебрегнем тия странности на характера му, котаракът Копчо иначе беше добряк и обичаше децата си.
Тъй като имаше слабост към всичко екзотично, уникално и оригинално, Копчо се задоми и свърза живота си с рядко срещана котешка хубавица, която носеше пленителното име Хималая. Бащата на Хималая беше персиец, а майка й- доведена от Сиам. Хималая беше отлично възпитана, изискана мла ...