Приказка за магарето, обявило се за цар
Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично занятие за велико магаре като него. Пък и тръните – вкусни, ах, колко вкусни – не отговаряли на същността му. Не било подходящо такова супергениално, неповторимо, единствено магаре да се храни само с треви и магарешки бодили. Да не е откачило веганче, я…
Точно тогава през гората минал заблуден керван. Каруци, камили, слонове – да, познахте. Циркът прекосил гората. И в бързането да напуснат дивите дебри, циркаджиите не забелязали как от последната каруца се изтърсил костюмът на клоуна.
А магарето го видяло. Разбутало с копито и зяпнало от възхита. Червени ботуши, лъскави гащи, риза с блестящи пайети, алено наметало, дайре като корона…
Царско облекло!
А кой носи подобни одежди? Правилно – царят…
Навлякло магарето костюма, нахлупило дайрето и седнало на големия пън в средата на зелената поляна, в центъра на гората.
Минали няколко катерички, опулили се и, за всеки случай, се поклонили, преди да се скрият в близката хралупа.
Минали вълците, рекли си, че по-голям хищник от тях се е появил, подвили опашки и свърнали в храстите.
Минали таралежите, свили се на кълба и се отъркулили зад поляната…
Скоро гората знаела – имат си цар. Истински! С алена мантия, с властна стойка, с големи претенции…
Само зайчето не повярвало и отишло да види. То си било такова – скептично-убеждаващо се. Не вярвало, че зайкиня може да му устои, а след неустояването й, още повече се убеждавало колко право е винаги…
И през очите на неверието си видяло магаре на пън, увито в червено наметало и захлупено с дайре…
- Това е магаре, бе обитатели горски – рекло зайчето…
- Чшшшт – зашептяли стреснати животните, криещи се зад заобикалящите поляната храсти – Не виждаш ли – царски дрехи…
- Царски дрехи виждам, цар няма в тях – рекло зайчето и изскочило на поляната.
Магарето зачакало поредното преклонение, но зайчето подскочило, метнало едно текме във въздуха, улучило магарето по носа.
То изревало от болка и побягнало. След него завалели частите на клоунския костюм…
Е, така гората останала без лидер и цар…
Затова пък съседната се сдобила с водач. Защото вечерта магарето тихо се върнало, събрало дрехите и потърсило нова изява…
Важното е слепи поданици да има, магаре за лидер ще се появи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
