Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично занятие за велико магаре като него. Пък и тръните – вкусни, ах, колко вкусни – не отговаряли на същността му. Не било подходящо такова супергениално, неповторимо, единствено магаре да се храни само с треви и магарешки бодили. Да не е откачило веганче, я…
Точно тогава през гората минал заблуден керван. Каруци, камили, слонове – да, познахте. Циркът прекосил гората. И в бързането да напуснат дивите дебри, циркаджиите не забелязали как от последната каруца се изтърсил костюмът на клоуна.
А магарето го видяло. Разбутало с копито и зяпнало от възхита. Червени ботуши, лъскави гащи, риза с блестящи пайети, алено наметало, дайре като корона…
Царско облекло!
А кой носи подобни одежди? Правилно – царя ...