ПРИКАЗКА ЗА МАЙМУНАТА С РАНИЦАТА

 Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя  имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха  почти бебета, но вече май са  достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха  се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.

  Един ден трите бяха на поляната пред къщата и се забавляваха прекрасно с  голяма прозрачно- зелена топка. Нилге я търкаляше по тревата, а малките се опитваха да я ритнат. Изведнъж, като че ли изневиделица, просто отникъде, се появи  голяма и смешна маймуна. Беше облечена с панталон на червени и зелени карета, носеше жълта риза на бели маргаритки и лилава бейзболна шапка на главата си. На гърба си имаше огромна синя раница, дъвчеше дъвка и от време навреме плюеше по земята, макар че това навсякъде по света се смята за крайно невъзпитано.

  Децата не се запитаха откъде се е взела тя по тия места, защото знаем, че Нилге и семейството й живеят далеч на север, на брега на един красив фиорд, а там маймуни обикновено не се заселват, някак си не им понася студената зима.

-Вижте, вижте, посочи я с ръка по- голямата сестра, изглежда много смешна и забавна, нека да я поканим да поиграе с нас!

  И тя махна с ръка и извика:

-Маймунке, маймунке, много ли бързаш? Искаш ли да си поиграеш с нас и да ни разкажеш откъде идваш?

  Вместо отговор, маймуната се ухили  злобно, сграбчи отначало Ейла, а после и Дайра и ги пъхна в раницата си.

-Ей, какво правиш? Те са малки и ще се изплашат!  Това изобщо не е забавно, не искам да играем на такава игра!

  Но маймуната сякаш не я чуваше, бързо затвори раницата и хукна да бяга толкова бързо, че Нилге почти я изгуби от поглед. Напразно тичаше след нея и я умоляваше да остави сестричките й. Викаше за помощ, но наоколо нямаше никой , който да се отзове на виковете й. Изведнъж маймуната подскочи много високо и се качи на един кой знае откъде появил се дрон. Той направи остър завой и се издигна  с бясна скорост, съвсем необичайна за дрон.

-Но какво ще правя сега?- разплака се момичето- Как ще се прибера в къщи без Ейла и Дайра? Какво ще кажа на мама и татко? Не, няма да се прибирам , докато не намеря децата! Трябва да разбера коя е тая злобна маймуна , а също и  къде живее и да отида там! Тогава ще й дам да се разбере!

 Само че кого да попита? Както вече казах, наоколо нямаше жива душа, като че ли всички хора бяха заминали далеч от селото.

-Ще отида при моите приятели, елените, сети се Нилге, те може и да ми помогнат, както са ми помагали досега!

  Но елените не знаеха нищо за никаква маймуна, те самите бяха виждали такава само на картинка в учебника на приятелката си.

-Трябва да попитаме Райън, каза водачът на стадото, Нолан, той е летял по целия свят и може да знае нещо...

  Райън беше стар гарван, който живееше в гнездо на върха на  старото  дърво  близо до реката, там, където тя се вливаше във фиорда. И така, Нилге се качи на гърба на Нолан и тръгна да намери учения гарван и да го помоли за помощ.

-Хм...- каза умната птица след кратко размишление, това може да е само злата маймуна Ноли! Така, като ми я описахте, не може да е друга! Чувал съм, че работи за Островния магьосник , чието име никой не знае. Той я изпраща да краде деца, но защо, не знам. Ще трябва да отидеш на Високата скала до морето и да повикаш белия делфин Винс, той сигурно знае как може да намериш тая крадла на деца . Но дали ще можеш да се пребориш с нея, не зная. Сигурно  ще трябва и още някой да ти помогне. Освен това, ще се наложи да се справиш и със самия магьосник, а това изобщо не ми идва на ума как ще стане...

  Нилге благодари на гарвана , а той откъсна едно листо от дървото и й го подаде със заръката да свирне на него три пъти, така щяла да извика точно Винс, а не някой друг делфин.

   Въпреки че Високата скала не беше наблизо, Нолан не изостави приятелката си, бързо хукна напред и след няколко часа вече бяха на брега на морето. То беше толкова голямо, че в далечината се виждаше само небето, което сякаш слизаше до водата и ни острови, ни бряг можеха да се забележат, дори и с далекоглед.

  Нилге слезе от гърба на силния елен , извади листото, което пазеше грижливо и свирна. Веднъж, два, три пъти! Отначало нищо не стана, но тя не се отчайваше, чакаше. Райън й беше казал в никакъв случай да не свири отново, това щяло да означава, че се е отказала да се срещне с делфина.

  И ето, в далечината някой скачаше върху вълните като върху батут и едно бяло петно бързо се приближаваше към брега. Когато наближи достатъчно , Нилге ахна от възхищение и учудване. Толкова голям и красив делфин никога не беше виждала, дори и по телевизията, дори и в интернет!

-Здравейте, поздрави ги Винс, защото това беше самият той, Извинявайте за закъснението, трябваше да въведа ред в едно училище за акулчета! Назначен съм там като учител по физкултура, а те постоянно се заяждат едно с друго и се бият...Вече няколко пъти разговарях с родителите им, но никаква полза...Всъщност, вас какво ли ви интересуват тия проблеми...Я ми кажете аз с какво мога да ви помогна!

- Изпраща ни Райън, започна еленът Нолан, но нека първо Нилге да ти разкаже какво се случи с нея и двете й сестрички...

  Нилге уж се опитваше да се държи храбро, но когато започна да разказва как Ноли беше грабнала двете нищо неподозиращи деца, не издържа и се разплака. Винс търпеливо изчака да се успокои , после размишлява няколко минути, като през това време пляскаше с опашката си по вълните , така се съсредоточвал по- добре, както се оказа впоследствие. Накрая  заговори:

-Няма да те лъжа, Нилге, положението е много сериозно! Остави я маймуната, тя е само слуга на Островния магьосник, но с него самия трудно можеш да се пребориш...Не казвам, че е невъзможно, но аз  знам само, че той събира децата и ги кара да му пеят песнички за лека нощ. Иначе не можел да заспи, а от песните на птиците и русалките направо го заболявала главата и се разсънвал още повече! Затова Ноли обикаля и търси гласовити деца, а явно твоите сестрички наистина ще станат добри певици...Ще трябва да отидем при русалката Аманда, тя ще знае какво може да се направи! Качвай се на гърба ми и да тръгваме!

-А аз ще те чакам тук!- обеща еленът Нолан- Иначе как ще се върнеш при родителите си? Хайде, довиждане засега и да  се върнете трите!

  Нилге прегърна силно добрия си приятел и го целуна . После свали панделката от косите си и я завърза на рогата му.

-Нека да ти напомня за мене и никога да не ме забравяш, чуваш ли?

  После скочи от скалата право на гърба на белия делфин. Той махна с опашка за сбогом на елена и бързо заподскача по вълните. Нилге се държеше здраво за перката му, но въпреки това беше вече цялата мокра. Само че какво значение имаха няколко струи морска вода, щом отиваше да спаси сестричките си? Какво ли правят сега мъничетата, та те дори все още не могат и да пеят!

 Русалката Аманда ги посрещна с топла супа и торта от водорасли, после ги изслуша търпеливо и поклати глава:

-Няма да ти е лесно, моето момиче! Лошото е, че не мога да дойда с тебе, магьосникът  е направил бариера от лоши заклинания , аз и моите сестри и братя не можем да я преминем. Но ето ти тия две шалчета от водорасли, лично аз съм ги изплела. Твоите сестрички се превръщат в делфинчета , щом влязат във водата, само на острова на магьосника са в човешки образ.  Когато стъпиш там, просто им завържи шалчетата на вратлетата и те повече няма да са подвластни на магията! Но това е само едното нещо, което трябва да направиш и то е по- лесното. Веднага след това се качете и трите на гърба на Винс и бягайте! Бягайте с всичка сила, защото магьосникът ще ви гони, а той е по- бърз и от най- силния морски вятър! За да го победите, трябва да познаете как се казва, а това аз не мога да ви кажа...

-Но как ще го научим? – почти със сълзи на очи попита Нилге. Но русалката само сви рамене и я погали по лицето.

-Не се отчайвай, скъпо дете, винаги има кой да ти помогне! Ще попитам всичките морски обитатели , дано да науча нещо...А сега тръгвайте към острова!

  Двамата тръгнаха веднага, островът се виждаше в далечината, но колкото повече плуваха, толкова по- далечен ставаше. Колкото по- бързо плуваше белият делфин Винс, толкова повече вълни се изпречваха пред него.

-Не става така, чуха изведнъж  непознат глас. Една летяща риба беше се приближила неусетно до тях.- Така никога няма да стигнете, ама никога!

- А как? – попита Нилге, а Винс изсумтя недоволно.

- Ти ли ще ме учиш, та аз съм най- умният делфин в океана и няма нещо за плуването, което да не зная!

-Е добре, ти си знаеш!- сви устни обидено летящата риба и понечи да си тръгне, но Нилге я спря:

- Почакай,  летяща рибке, Винс не искаше да те обиди! Ако знаеш какво ми се случи, сигурно ще искаш да ми помогнеш!

    Наложи се и на нея да разкаже какво се е случило със сестричките й и още веднъж да я помоли за помощ .

-Трябва да летите, каза летящата риба, която се казваше  Лотар.

-Но аз не мога да летя, каза Винс.- Явно никога няма да стигнем до острова.

- Разбира се, че можеш!- възрази му Лотар- Виждаш ли огромната вълна, която се извисява над другите? Трябва да я яхнеш и да се засилиш, тогава ще стигнеш право на острова!

 Така и направиха , Винс с огромен скок се качи на гребена на вълната и оттам се засили отново, сякаш придобил нови сили от бялата пяна. Подскочи напред и нагоре , а морският вятър  го хвърли в мощно въздушно течение. Така само след няколко минути стигнаха на Острова на Магьосника, чието име никой не знаеше.

 Докато Нилге си почиваше и съхнеше на пясъка, изведнъж се чуха две тънки гласчета:

-Нилге, Нилге, това ти ли си? Виж, Ейла,  това е нашата голяма сестра!

-Да, тя е, Дайра, сигурно е дошла да ни спаси!

 Когато чу тия думи, Нилге скочи права и нагази във водата, където Винс беше полегнал да си почине.

-Винс, чу ли нещо? Някой говореше наблизо и аз мисля, че познавам тия гласчета!

-Не виждам деца, отговори белият делфин, но ето  две делфинчета плуват наблизо и не смеят да се доближат! Хей, малките, не се страхувайте, нищо лошо няма да ви сторим!

-Те са, Винс, сигурна съм, че са те! Моите сестрички,! Хей, Ейла, Дайра, елате тук!

  Приближи се до тях и силно ги прегърна, после извади двете шалчета и ги сложи на вратлетата им. Веднага на мястото на палавите делфинчета се появиха малките момиченца, които весело се смееха и прегръщаха сестра си.

  Но изведнъж  откъм морето се зададе странна лодка, приличаше на огромен тиган за палачинки! В нея седеше стара жена, облечена с пъстра жълта рокля и червена престилка,а  на главата си имаше  бяла шапка  като ония, които носят майсторите готвачи. В ръцете си държеше поводи, защото лодката се теглеше от голяма и много страшна на вид акула.

-Бързо, да се скрием, каза Винс,кой знае тая лодка кого е докарала на острова!

 И трите момичета се притаиха зад една купчина камъни,  а Винс се потопи във водата.

-Хей, Палачинко, къде си?- развика се жената с готварската шапка- Как не те е срам, още не си излязъл да посрещнеш майка си! Ела да видиш какво съм донесла! Най- големият тиган за палачинки, купих го на разпродажбата в мола! Сега ще мога да ти направя най- вкусните палачинки, а като ги намажа с мед или сладко от малини, направо ще си оближеш пръстите! Хайде де, къде си, момчето ми? Палачинко, Палачинко! И доведи и грозния си приятел, оная непохватна маймуна , ще направя и за нея!

- Чудя се кой ли е синът й, прошепна тихо Нилге, какво смешно име само има! Но ако е приятел на Ноли...няма да е много добър! Я по- добре да не се показваме!

 А възрастната жена продължаваше да вика нехайния си и непослушен син със странното и смешно име.

  Изневиделица се чу друг глас:

-Мамо, не ти ли казах да ми звъннеш по телефона, когато пристигаш? Така целият остров може да чуе името ми, а нали знаеш, че никой не бива да го научава!

-Нилге...-тихо каза Дайра, това е Магьосникът! Много ме е страх, дали няма да ни открие?

-И мене много ме е страх, обади се и Ейла и наистина, долната й устна трепереше и аха да заплаче.

- Не бойте се, каза Нилге, ако е той, нищо няма да ви стори, защото вече знаем името му!

  През това време Магьосникът убеждаваше майка си, че точно сега не му се ядат палачинки  и по- добре да се прибират в замъка, защото скоро ще се стъмни.

-Но как така?- чудеше се госпожа майка му- Та нали затова те нарекох Палачинко, още от бебе не искаше мляко, а само палачинки! Да не си се разболял, момчето ми и да си загубил апетита си?

  В края на краищата двамата все пак тръгнаха към замъка, а нашите герои полека се измъкнаха от скривалищата си. Никой не се сети да разпрегне бедната акула и да я освободи .

-Я виж ти, това ти ли си, Мартин?-извика Винс.

-О, я виж, Винс, ако пак ще ми се оплакваш от сина ми, разбери, че не мога да се справя с него! – отвърна акулата.

- Момичета, я елате да поразпитаме тоя приятел, може да научим нещо интересно! Няма да те питам за Арчи, Мартин, сега не сме в училище. Обещавам ти, че аз все някак си ще го вкарам в пътя! Я ми кажи , обаче, коя е  госпожата  с тая смешна лодка и как те впрегна в нея?

-Ще ти кажа,  Винс, но първо махни тия ремъци от мене !

-Съжалявам, но нали знаеш, че нямам ръце! А пък се страхувам да изпратя Нилге да те освободи, може да й сториш нещо!  Все пак, си акула!

-Какво говориш, нищо няма да й направя! Моля те, момиченце, освободи ме! И аз имам деца и искам да се прибера при тях и жена си, вместо да тегля тоя тиган!

  В края на краищата, Нилге освободи злощастната акула, а Мартин им разказа, че госпожата е майката на Островния магьосник и му била много ядосана. Затова с измама впрегнала Мартин и го накарала да я докара до острова.

-Винс- каза Нилге, и ти ли си мислиш каквото и аз?

-Да, Нилге,вече знаем името на Магьосника и можем спокойно да си тръгваме!

  И трите момичета се качиха на гърба му, но Ейла изведнъж се сети, че на острова има и други деца, не може ли да ги вземат и тях? Но Винс, колкото и да беше силен, не можеше да ги носи всичките, затова се обади на другите делфини от морето и скоро водата загъмжа от силни перки, които разбиваха вълните на пяна.

  Когато вече щяха да тръгнат, изневиделица се появи разгневеният магьосник , свъсил косматите си вежди, а от устата му капеше бяла пяна ! Фучеше като зимна буря , носеше се на метър над земята и викаше:

-Стойте, къде отивате? Какво си мислите, че правите? Качили сте се по гърбовете на  тия делфини , но те никъде няма да ви отнесат! Магията е вечна! Пак ще останете при мене и ще ми пеете за лека нощ!

 Вместо отговор децата запяха:

-Палачинко! Палачинко! С мед и сладко от малини! Мама тука е дошла с най- големия тиган! Хайде в къщи отиди и си хубаво хапни!

   Като чу тая песен, в която името му се повтаряше постоянно, магьосникът зяпна от учудване и спря толкова рязко, че падна на пясъка и се оваля целия  в него.

-Но как така? Откъде знаете името ми? Мамоо! Как можа да ме предадеш!

 По- нататък всичко тръгна много добре. Делфините пренесоха децата до Високата скала, където ги чакаше цялото еленско стадо . Сбогуваха се с  децата и тръгнаха обратно към дълбините на морето, водени от смелия и силен Бял делфин Винс.

  Децата се прибраха при родителите си и вече много внимаваха когато наблизо се появяваха непознати маймуни!

 А какво стана с Магьосника Палачинко? Вече не можеше да работи като магьосник, забраниха му , разбира се, след като в Комисията  по магии и вълшебства научиха за какво е използвал способностите си. Наеха го на работа в едно бистро да пече палачинки и смея да кажа, че той ги прави много вкусни, лично ги опитах! А маймуната Ноли постъпи като детегледач в детската ясла и работата й беше да сменя памперсите на бебетата!