Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хриси. – Днес ще ти разкажа приказка за навито.
- Какво е „нави”, бабинко?
- Те приличат на малки пиленца без перушинка, които търсят топлинка и ласка. Това са духчета на дечица, които така и не са успели да се родят.
- Страшни ли са, бабче? – Алекс все още се страхуваше от някои неща, но не си го признаваше, разбира се. Все пак, беше навършил цели пет години.
- Не, момчето ми, малки и беззащитни са. За едно от тях ще ти разкажа сега.
- Чакай малко, бабинко.
Алекс си придърпа столчето и седна до баба си с голямата купа пуканки. Бабата започна:
* * *
Малкото Нави несигурно изправи главичка. Чудеше се къде е попаднало. Всичко изглеждаше прозрачно. Уж пред него имаше дърво, а през клоните му можех ...