Приказка за отчаянието
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле затвори очички' успехът ще е сигурен (Отчаянието се увличаше по приказки, така запълваше време).
Тя се сгуши в меката хавлия и седна на ръба на леглото. Кой ден беше днес, ами вчера, а утре? Процесите на въпросващия механизъм тиктакаха всеки следващ ден все по-силно. Часовник нямаше, знаеше, че другото тиктакане ще го чува, ще я размерва и дели на пояси дори когато спи. Погледна се в огледалото, лицето беше със сериозността на преполовен живот, устните бяха със замръзнали ъгли, а очите се сдобиха с оня стъклен син цвят, когато той си отиде. Мъжествено беше това подло изнизване, вратата никога повече не се отвори от ръката му, а телефонът забрави гласа му. Мъжко беше това напускане, нали на по-силния пол е позволено всичко.
За нея животът свършваше трагичното представление и вдигаше завеси за друго. Но тя не знаеше дали искаше. Трудностите, обидите, безизходицата я препродаваха на търг помежду си - който дадеше по-висока цена, я имаше за периода на самосъжалителното ползване.
На 30 се вижда финалната права или има обратен завой, водещ второшансово към старта? Някои от сълзите не ги пое мекотата на хавлията и изтрополиха като разкъсано колие по пода. Отчаянието хвърли книгата с приказките и доволно се засмя- 'Готова е, готова, няма нищо, което да повдигне духа й, ще я имам безжизнена'. Със засилващо движение полетя към сърцето й, усети сладостта на проникването, топла беше кръвта й, чуваше ударите... туп-туп, туп-туп...
Силен звук образува циклон в нея и енергията я вдигна като с магическа пръчка. Плачът идваше от съседната стая. Отчаянието пак беше на пода, поожулено и ядосано на неуспеха си. Трябваше да се сети, че са малко 30-годишните жени, четящи детски книжки. Беше го страх да надникне в стаята, знаеше, че там плаче животът й, новият.
© Ниела Вон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох на един дъх.Поздравления,великолепен стил,и толкова интелигентен оптимизъм...Изкефи ме.Браво!
-
Много ми хареса и не разбирам кой е този, който е напраскал тези четворки.
-
Макар че е тъжно в общ план ми се стопля сърцето, че голяма част от вас са го разбрали и им е подействало оптимистично.В последно време все на тъга ме избива в писането...
-
Нямам думи!Невероятно е!Браво!Благодаря ти за това,което почувствах четейки го.
-
Много, много ми хареса, особено краят. С обич.
-
Поздрави!Чудесен разказ!Никога не се поддавай на отчаянието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И не само отчаянието ще се страхува, а може би - срамува... да погледне в новия ти живот. А той, новият ти живот, ще разцъфтява около теб, в теб и тепърва ще те изпълва с неподозирана енергия и желание за какво ли не...
Бъди здрава и силна!