В една кошара (далеч от другите кошари) живеела дребна овца. Наистина дребна, и главицата й била малка и черна, крачетата й - късички, а гласчето и... О, тя дори не можела да блее като големите овце. Те го докарвали и на тембър, и на ритъм, а и в синхрон блеели понякога, а тя (завалийката) изкарвала нещо средно между кучешко скимтене, кокошо кудкудякане и мяукане на разгонена котка. Но давала мляко и вълна и затова и било простено, че не достига показателите на другите овце.

Веднъж овцата, пасейки, пасейки, навлязла в гората на големия лош вълк. Колко голям и колко лош (ще попитате), но аз няма да ви отговоря, защото това е горска тайна, а горските тайни са като фирмените. Трябва да се пазят.

Та...

Навлязла овцата навътре в гората и решила да поблее (и без това в стадото повечето овце не и обръщали внимание). Извисила гласеца си. Горските птици онемели, едни от възмущение, едни от смях. Гротескното блеене достигнало и до Славея, който точно в този момент провеждал генералната репетиция за големия славей айдъл концерт.

- Ама какво правиш? Ще ни обясниш ли защо врещиш така и разваляш хармонията на горските звуци?

- Блея бееееее, и аз искам като овцете, тчк!

В този момент иззад един дънер се показала рошава глава. Това бил и големия, и лошия, и страшния Вълк. Той поразкършил снага, прогонил няколко досадни мухи с опашка, прозял се (защото овцата всъщност била провалила леката му следобедна дрямка), приближил до овцата и я огледал отгоре до долу и обратно:

- Мммдааа... че си овца, овца си. Че не си на точното място, не си. Че не можеш да блееш, не можеш. Но... питам аз: нямаш ли някакво друго занимание, с което да си уплътняваш времето? Например да се погрижиш за вълната си, да похапнеш сочна тревица, че да подобриш млекодобива си, ами си тръгнала да си търсиш белята. Я върви да те водя към твоята кошара, че в гората сега е необходима тишина и покой.

И казвайки това, Вълкът побутнал нежно овцата към края на гората и вървял подир нея, докато горкото животно не излязло на полянката и не затичало към кротко пасящите си посестрими.

Едва тогава Вълкът се обърнал и бавно навлязъл в своята малка горичка, побързал към вълчата си бърлога, защото трябвало да приглади козината си, тъй като държал да не закъснява за големия концерт на Славей айдъл.

Всеки си има приоритети в крайна сметка!

Нали така?