2 мин за четене
В една кошара (далеч от другите кошари) живеела дребна овца. Наистина дребна, и главицата й била малка и черна, крачетата й - късички, а гласчето и... О, тя дори не можела да блее като големите овце. Те го докарвали и на тембър, и на ритъм, а и в синхрон блеели понякога, а тя (завалийката) изкарвала нещо средно между кучешко скимтене, кокошо кудкудякане и мяукане на разгонена котка. Но давала мляко и вълна и затова и било простено, че не достига показателите на другите овце.
Веднъж овцата, пасейки, пасейки, навлязла в гората на големия лош вълк. Колко голям и колко лош (ще попитате), но аз няма да ви отговоря, защото това е горска тайна, а горските тайни са като фирмените. Трябва да се пазят.
Та...
Навлязла овцата навътре в гората и решила да поблее (и без това в стадото повечето овце не и обръщали внимание). Извисила гласеца си. Горските птици онемели, едни от възмущение, едни от смях. Гротескното блеене достигнало и до Славея, който точно в този момент провеждал генералната репетиция ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация