Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града, в който живее, домува, нощува, прави бели или пък не, разтребва или не винаги или почти никога една обикновена малка стаичка, която не стига, че е миниатюрна, но и обикновено е споделена с една или две съквартирантки. Всеки си има свой маниер на разхвърляне - нещо като подпис. Един мята нещата си наляво, друг - навред, някой ги крие на огромни топки в шкафчето и казва,че е подредил, трети просто струпва непотребното за момента на купчинка - нещо като Айфеловата кула само че по-мекичко и определено многоцветно... НО да не забравяме, че днес няма да надничаме в тинейджърските шкафчета и да критикуваме „искащите, но по-късно" или „боже, колко съм уморен" или пък "ще подредя в неделя" млади го ...