18.02.2019 г., 9:52  

Приказка за птицелюбители

1.1K 0 2
1 мин за четене

     Събрали се веднъж заедно трима птицелюбители – Птицевед, Птицелов и Птицеяд.

     – Приятели! – пое думата Птицевед. – Всички ние обичаме птиците, макар и мъничко по различен начин… Но това не е толкова важно. В случая важното е, че най-накрая се събрахме заедно. Нека да отдадем дружно дължимата почит на нашата обща любв и поговорим за тези прекрасни създания...

     Речта на Птицевед въодушеви колегите му.

     – М-да, доволно хитри твари… – Птицелов не беше много в настроение след днешния неуспешен лов. – Изглежда сякаш въобще мозък нямат, а опитай се да ги уловиш и... ъ-ъ... нанайци!

     – Несъмнено, попадат и много вкусни екземпляри! – Птицеяд облиза своите устни и примижа от удоволствие. – Например, печено пъдпъдъче или гъши дробец… ммм... леле, майчице!..

     – Да! Съвсем забравих! – Птицевед, както всички яйцеглави, претендираше за ролята на главнокомандващ. – Вече есента дойде и скоро те ще се събират за отлитане. Какво велико зрелище! Просто поезия…

     – Тъ-ъ-кмо и ще ги уловим… – Птицелов дори потърка ръце в радостно предвкусване на очакваната победа и дяволито намигна на Птицеяд.

     – Такива едни крехки и сочнички! – веднага се съгласи последният, доволно киммайки, разплут в сладострастна усмивка.

    

     Като цяло колегите, въпреки някои различия в подходите, твърде даже не зле си прекараха времето заедно. Всичките трима останаха доволни един от друг и съвсем не се разочароваха от предмета на своята любв.

     А птиците, нищо не подозиращи, се готвиха за отлитане. Животът си течеше в своето русло.

 

     А поуката?

     Ами, дявол знае каква е…

 

=========

© Tyto ALBA

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Тотина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

48 място

Коментари

Коментари

  • - Обичам животните, както хората! - каза ловецът, докато набождаше от пържолата си.
  • "Всеки гледа от своята камбанария". Малко прилича на притча.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...