Събрали се веднъж заедно трима птицелюбители – Птицевед, Птицелов и Птицеяд.

     – Приятели! – пое думата Птицевед. – Всички ние обичаме птиците, макар и мъничко по различен начин… Но това не е толкова важно. В случая важното е, че най-накрая се събрахме заедно. Нека да отдадем дружно дължимата почит на нашата обща любв и поговорим за тези прекрасни създания...

     Речта на Птицевед въодушеви колегите му.

     – М-да, доволно хитри твари… – Птицелов не беше много в настроение след днешния неуспешен лов. – Изглежда сякаш въобще мозък нямат, а опитай се да ги уловиш и... ъ-ъ... нанайци!

     – Несъмнено, попадат и много вкусни екземпляри! – Птицеяд облиза своите устни и примижа от удоволствие. – Например, печено пъдпъдъче или гъши дробец… ммм... леле, майчице!..

     – Да! Съвсем забравих! – Птицевед, както всички яйцеглави, претендираше за ролята на главнокомандващ. – Вече есента дойде и скоро те ще се събират за отлитане. Какво велико зрелище! Просто поезия…

     – Тъ-ъ-кмо и ще ги уловим… – Птицелов дори потърка ръце в радостно предвкусване на очакваната победа и дяволито намигна на Птицеяд.

     – Такива едни крехки и сочнички! – веднага се съгласи последният, доволно киммайки, разплут в сладострастна усмивка.

     Като цяло колегите, въпреки някои различия в подходите, твърде даже не зле си прекараха времето заедно. Всичките трима останаха доволни един от друг и съвсем не се разочароваха от предмета на своята любв.

     А птиците, нищо не подозиращи, се готвиха за отлитане. Животът си течеше в своето русло.

     А поуката?

     Ами, дявол знае каква е…

=========

© Tyto ALBA