2.03.2008 г., 18:40 ч.

Приказка за шанса 

  Проза » Разкази
981 0 1
3 мин за четене
 

Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.

Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт. Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забавления. Тук отсядат много туристи, предимно млади хора, които му придават атмосферата на един постоянен празник. Веднъж годишно, в разгара на сезона, на острова се организира фестивал, който завършва с едно специално шоу. В един от кварталите има малко площадче, заобиколено амфитеатрално от много постройки, улици и градинки между тях. Вечерта, когато целият квартал е осветен и всички присъстващи са излезли на балкони и тераси, насядали по пейки и правостоящи в очакване, на площада излиза една много красива млада жена, избрана вероятно от някакво жури. Но това, че е красива, съвсем не е достатъчно. Тя явно трябва да е и много умна и интелигентна. Да има изразително лице, очи и поведение.

            Накратко, шоуто се състои в следното: Младата жена застава в средата на осветения от прожекторите площад, разхожда се по него и започва да оглежда публиката около нея. Нейната задача е да избере мъжа, който най-много й харесва. Тя се разхожда по площадчето, вглежда се, а публиката отстрани реве, шуми, коментира. Абе, шоу. Когато погледът й се спре върху нейния избраник, тя спира, протяга високо ръка към него и извиква: "Обичам те!" Вероятно това е в смисъла на "Харесам те" или "Избирам теб", но заради шоуто се употребява: "Обичам те." Оттук нататък до десет секунди, мъжът, който смята че е избран, трябва да реагира по негов начин като извика нещо, с което ясно да покаже, че е усетил погледа й. Да, ама сложнотията идва от това, че разстоянието между жената и публиката е такова, че могат да се получат грешки. Може да се обадят повече от един мъж, а може от колебание и неувереност да не се обади и никой. Десет секунди за проверка на тръпката. Хората казват, че досега не е имало случай да се обади само един мъж и да се окаже, че жената не е избрала точно него. Много силен е женският поглед, когато хареса някого.

            И така, попадам аз в разгара на един от тези празници и виждам как погледът на жената се спира някъде в публиката. Тя протяга ръка и извиква: "Обичам те." Публиката шуми, вълнува се в очакване. В следващия момент от една от скамейките в най-задните редове, скача, кой мислите - Еди Мърфи. Ухилва се с неговата 24-каратова усмивка, очи като понички и извиква едно силно: "Yees!" Той няма колебание, жената също. Взаимната симпатия е точно и ясно изразена пред всички. Публиката се кефи.

            Втори случай. Попадам с една компания на този остров  и отсядаме в един от хотелите около площада. Вечер е и навън се чува голямо оживление. Излизам на балкона и се опитвам да разбера какво става. Я...аа, тук имало някакво шоу! Обясняват ми  накратко за какво става дума. Ще кажете: "Ами случая с Еди Мърфи?" Абе, нали е сън, забравил съм.

И така, поглеждам аз надолу и виждам една прекрасна жена, която ужасно започва да ми харесва. Нейният поглед се спира върху мен, тя протяга ръка и извиква "Обичам те." Че е за мен, аз нямам колебание, но съм смутен, защото не знам какъв е регламентът. Какво трябва да кажа? Започвам да разпитвам хората около мен. Какъв беше текста, какви бяха думите? Докато се уточнявам, публиката е притихнала и чака. Да, ама десетте секунди изтекоха.

- О-оо! - всеобщо разочарование.

            След това, когато с компанията слязохме долу, се видяхме с жената от шоуто. Тя се усмихваше, но в погледа й се четеше известно разочарование. Поговорихме си приятелски. Попита нещо в смисъла: "Защо не реагира? Нали в онзи момент и двамата знаехме, че това е изборът." Иди обяснявай, че не си знаел текста. Шансът е пропуснат и вече не е същото. За да покажеш на някого, че го харесваш, че си усетил, че си избран, не е необходимо предварително да знаеш  текста. Достатъчно  е да действаш спонтанно и свободно. Както Еди Мърфи. И той не е знаел точния текст, но скочи и извика своето "Yees!"

 

 

За 16-тия рожден ден на дъщеря ми Ема.  

© Веселин Бенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??