Приказка за соленото момиче
Колажът е дело на WhiteRosePl (Снежана )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворените си бадемови очи соленото момиче.
Обикнало всичко около себе си, опознало всичко по земята, но се пазело да се докосва до другите в света, от страх да не го повредят. Щастливо живеело соленото момиче. Щастливо... докато веднъж чуло две сирени как се уговарят кога да се върнат в своето любимо море. Много неща виждало соленото момиче, но все още не било виждало море, не знаело какво нещо е това – морето. И тръгнало по следите на двете сирени и стигнало до това, което ние наричаме море. Спряло до прибоя на вълните соленото момиче, огледало с широко отворени бадемови очи водната шир и странен трепет почувствало.
„Какво си ти, море? Как си станало така голямо, могъщо, тайнствено и красиво? Каква е твоята тайна?“
И чудно, морето ù отговорило: „Ако искаш да узнаеш моята тайна, момиче, трябва да се доближиш повече до мен, да ме усетиш по-добре. Ела по-близо, солено момиче!“
И соленото момиче направило крачка напред в пенестите вълни. „Още по-наблизо ела!“ - прошушнало морето.
Болка почувствало соленото момиче, но много искало да разгадае тайната на това чудо – морето. И крачка по крачка навлизало все по-навътре във вълните. А болката в тялото ù все повече нараствала. Заплакало соленото момиче, искало да се върне към сушата, а морето ù нашепвало: „Ако искаш, момиче, да разбереш тайната ми, трябва да се разтвориш в мен, едно да станем. Ако се страхуваш, върни се! Но искаш ли да узнаеш моята тайна, моята същност, бъди смела и не се страхувай! Искаш ли да опознаеш нещо в този свят – отдай му се напълно, разтвори се в него!“
И соленото момиче крачка по крачка навлизало в обятията на морето. И когато се разтворило напълно във морските вълни, разбрало неговата велика тайна, но нямало вече как да я каже на нас, хората. Само дало своя солен вкус на морската вода и шушне с прибоя, но ние трудно чуваме думите на момичето: „Искаш ли да опознаеш и обикнеш някого или нещо, трябва да му се отдадеш докрай и да се стопиш и съединиш с него, мили мой човече!“
Такава приказка чух някога и се опитах да ти я разкажа, мой читателю. И ако искаш, ще се разтворя в теб, за да повярваш, че това е било някога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Костадинов Всички права запазени
