13.06.2017 г., 13:31  

Приказка за взаимоотношенията между двата пола

1.4K 0 3
3 мин за четене

Имало едно време момиче и момче на име Боби и Лилия. Бяха безкрайно привързани един към друг и се обичаха много, напук на километрите, които ги деляха. Въпреки малкото прекарано време заедно, не спираха да се карат – за дреболии...

 

Всички знаем, че в една връзка трябва да има разбирателство, търпение и приемственост, както и много други. Боби и Лили бяха в начален етап на връзката си – етап, в който характерите се нагаждат тепърва и всеки ден и двамата откриваха нещо хубаво един в друг, но и нещо лошо. Етап на опознаване, в който разбираш какво харесва и не харесва другия, какво би го наранило и какво би го направило щастлив.

Лили беше отишла на гости на Боби за 2 дни в неговия град. Чакаха толкова много, докато дойде този момент. Но за съжаление, не успяха да му се насладят напълно... Денят започна чудесно – време, прекарано с любимия човек, ласки, нежност. Не искаха да се отделят един от друг. В края на деня решиха да си сготвят – и двамата обожаваха спагети. Проблемът беше, че Лили искаше да ги сготвят по нейния начин, а Боби по неговия. В следващия момент вече се караха:

 

     - Защо правиш каймата по този начин? – попита Лилия. – Месото ще остане сурово. Плюс това, аз искам да няма бульон, а да има сос болонезе.

 

      - Аз искам да ги направя по този начин. Така ми харесва. – каза през зъби Боби. Беше приел думите и             твърде дълбоко.

 

Сякаш мъжкото достойнство на Боби се обади и реши, че е заплашено. Той се мислеше за недооценен, задето Лилия не вярва в неговия начин на готвене и се ядоса и започна да разбърква сместа все по-бързо с очевидно раздразнение. Естествено, по неговия начин. Не обичаше да прави това, което му казваха другите. Лилия също. Тя се чувстваше по същия начин като него. И двамата държаха нещата да се случват както те поискат, впускайки се в безсмислени спорове за защита на достойнството си.  В крайна сметка дори нямаше значение по кой начин е сготвено ястието. След този безсмислен спор и след изгубеното време, което така или иначе беше малко, всичко отмина. Спагетите бяха вкусни – независимо по кой метод бяха приготвени. Те бяха щастливи. Но защо трябва да се стига дотам? А може би трябва – това е процесът на опознаване.

 

Следващите им няколко срещи, които пак бяха за кратко, също минаваха по този начин – караници, необмислени думи, с които всеки защитаваше себе си по някакъв начин. Но разбира се и прекрасни моменти, които в крайна сметка бяха най-важни. След време заживяха в един град и продължиха пътя си заедно. Щастливи.

 

Най-важно беше, че любовта беше превзела сърцата им. Това беше вълшебство, за което бяха само чували и чели досега. Те бяха намерили своя спътник в живота. През тези години, в които бяха заедно, имаха трудности и търкания. Но винаги намираха пътя обратно един към друг. Защото чувствата им бяха силни.

 

      - Не съжалявам за караниците, които сме имали. – каза веднъж Боби на Лили. – В крайна сметка, те ни направиха такива, каквито сме днес. Ако се бяхме отказали нямаше да има нас, нямаше да сме толкова щастливи и удовлетворени от живота.

 

      - Аз също. – каза с усмивка Лилия. – Да, съжалявам за поведението си и че съм ти се качвала на главата, но важното е, че успяхме да се изградим като двойка и да станем по-добри един за друг. Повечето хора на наше място щяха да се откажат...

 

      - Не бих се отказал от теб. Ти ми даваш всичко. – Боби придърпа нежната си половинка към себе си, целуна я по челото и я прегърна силно – с топлината, която само той можеше да и даде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Георгиева Всички права запазени

Всички знаем как понякога отношенията между мъжа и жената могат да са много сложни... но и много прости. Реших да дам леко хумористичен и нелеп пример. С пожелание към двойките да не се отказват заради леки сдърпвания или пък сериозни караници. С компромиси и желание се постига всичко.

Коментари

Коментари

  • Редактирани са. Грешки от невнимание... Благодаря за критиката и мненията!
  • Добра идея! Споделям думите на Силвия, за глаголните времена! Успех за в бъдеще.
  • Внимавай с глаголните времена - в първите две изречения превключваш между две различни.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...