10.08.2019 г., 19:49 ч.

Приказка за зайчето и лъва 

99 2 11
2 мин за четене

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • troia (Катя Иванова)
    Здравей, Аластор! Така ме развесели. Ами тя твоята история почти като виц.Тъкмо се бях натъжила за зайчето, а ти ме накара да му завиждам. Ако знаеш колко зайци цял живот живеят с лъвове..,, но това е друга не толкова усмихваща приказка. И какъв е извода? На който му е писано него ще го изядат. Поздрави! Пожелавам ти да си все такъв късметлия!
  • Alastor (Аластор)
    Здравей, Кати!
    И аз си имах приятелка Лъвица и тя ме обичаше много,
    но когато "огладня", за да не ме "изяде" - просто изчезна
    и отиде да изяде някой друг. Наистина съм голям късметлия.
    Много поучителна история...Сега бягам от Лъвиците като заек...
  • troia (Катя Иванова)
    Здравей, Донко! И аз се чувствам малка. Писането на приказки е много разтоварващо. Благодаря ти.
    Здравей, Марианка! Съгласна съм с теб. За съжаление потъването в илюзии е много лесно. Хубав ден!
    Здравей, Силве! И аз разсъждавам като теб, макар че ме е яд малко на лъвчо, че така безцеремонно е зарязал зайчето. От друга страна се питам дали зайчето наистина е било толкова нещастно и самотно както изглежда отстрани. Живяло е в своя свят на надежда и умира щастливо...Нима не се случва с всички нас? Живеем си в собствен свят на надежди, илюзии, мечти и планове и умираме с илюзията, че сме постигнали много или малко. А отстрани да изглежда съвсем различно. Прекалено се задълбочих. Благодаря ти.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Лъвчо е постъпил разумно, все пак да не го подценяваме като цар на животните. Ако беше останал със зайчето, подвластен на хищническата си природа със сигурност щеше да го хапне като лакомство. А той е избрал да държи изкусителното си скокливо приятелче по-далеч, за да го спаси. И добре е направил. Зайчето е запечатано с усмивка. От любов. Отдало е живота си за приятеля. Много изводи, много варианти, Кате, но главната е надеждата, да. Поздравления за баснята!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Интересно е. Наистина човек трябва да разбере, че животът продължава и не трябва да живеем с илюзиите си.
  • donkooooo (Донко Найденов)
    Много красиво. Върна ме в детството.
  • troia (Катя Иванова)
    Здравей, Лиа! Наистина изводите са повече, но това е моето предложение. Нещо не съм привърженик на мечтите и надеждите.. Човек винаги си намира за какво да се бори или с кой. Животът е такъв, че все някой се намира да се пречка. Благодаря ти. Винаги си мила към мен.
    Благодаря ти, Пепи! Приятна вечер!
    Блу, оказа се че Ницше е разсъждавал като мен. Много хубава мисъл. Доста често думите нямат покритие, но зайчето нали е наивно...Поздрави!
  • LiaNik (И.К.)
    Блу, Ницше не е еталон за мен, точно обратното. Просто не му харесвам умозаключенията. А заплахата...То, по - скоро лъвът е за зайчето. И каква заплаха? Зайчето пасе трева, а лъвът яде месо. И да, така е, и времето е непостоянна величина. Пък и истината се измерва с него.
  • Блу (Blue)
    Да допълня Лия - ако не си заплаха за някого, не му пречи да се отнася добре към теб. Каквото и да ти кажат - дори и да е истина за момента, след време вече не е. И последно "Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието." - Ницше
  • palenka (Пепи)
    Много силно!
  • LiaNik (И.К.)
    Изводът е много повече... Животът продължава. Когато обичаш някого трябва да се радваш на щастие и развитие му. И не се живее със спомените, а в настоящия момент, защото нищо не е това, което е било. Природата винаги се развива и променя и нищо не е същото. Кате, поздрави за приказката. А без надеждата е немислимо нормално то ни съществуване. За какво ще живеем без да има на какво да се надяваме и за какво да се борим.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.