Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз никога няма да те излъжа.
Зайчето се усмихвало доволно.
След известно време лъвът изчезнал. Спрял да посещава своето малко приятелче. Чакало го зайчето, но лъвът така и не се появил. В началото зайчето предполагало, че е зает, после, че е болен, а след това, че си почива. Накрая заживяло с надеждата, че един ден ще се появи. Изминали години, но то не ги забелязвало. Стояло със залепен нос на прозореца и чакало ли чакало... Една сутрин лъвът преминал със своя прайд край къщичката му. Придружавали го две лъвици и няколко малки лъвчета. Зайчето не го разпознало. В спомените му хищникът бил много по-млад и силен. И продължило да се надява. Един ден го открили застинало в щастлива усмивка. Миг преди ...