Приказка за зайчето и лъва
Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз никога няма да те излъжа.
Зайчето се усмихвало доволно.
След известно време лъвът изчезнал. Спрял да посещава своето малко приятелче. Чакало го зайчето, но лъвът така и не се появил. В началото зайчето предполагало, че е зает, после, че е болен, а след това, че си почива. Накрая заживяло с надеждата, че един ден ще се появи. Изминали години, но то не ги забелязвало. Стояло със залепен нос на прозореца и чакало ли чакало... Една сутрин лъвът преминал със своя прайд край къщичката му. Придружавали го две лъвици и няколко малки лъвчета. Зайчето не го разпознало. В спомените му хищникът бил много по-млад и силен. И продължило да се надява. Един ден го открили застинало в щастлива усмивка. Миг преди да издъхне чуло далечния рев на своя приятел. Помислило, че идва при него, но грешало. Това бил победният вой на лъва, който за последен път убил животно за своето семейство. Вече бил много стар.
Извод:
Надеждата е най-лошият и най-сладкият опиат.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Аластор! Така ме развесели.
Ами тя твоята история почти като виц.Тъкмо се бях натъжила за зайчето, а ти ме накара да му завиждам. Ако знаеш колко зайци цял живот живеят с лъвове..,, но това е друга не толкова усмихваща приказка. И какъв е извода? На който му е писано него ще го изядат. Поздрави! Пожелавам ти да си все такъв късметлия! -
Здравей, Кати!
И аз си имах приятелка Лъвица и тя ме обичаше много,
но когато "огладня", за да не ме "изяде" - просто изчезна
и отиде да изяде някой друг. Наистина съм голям късметлия.
Много поучителна история...Сега бягам от Лъвиците като заек... -
Здравей, Донко! И аз се чувствам малка. Писането на приказки е много разтоварващо. Благодаря ти.
Здравей, Марианка! Съгласна съм с теб. За съжаление потъването в илюзии е много лесно. Хубав ден!
Здравей, Силве! И аз разсъждавам като теб, макар че ме е яд малко на лъвчо, че така безцеремонно е зарязал зайчето. От друга страна се питам дали зайчето наистина е било толкова нещастно и самотно както изглежда отстрани. Живяло е в своя свят на надежда и умира щастливо...Нима не се случва с всички нас? Живеем си в собствен свят на надежди, илюзии, мечти и планове и умираме с илюзията, че сме постигнали много или малко. А отстрани да изглежда съвсем различно. Прекалено се задълбочих. Благодаря ти. -
Лъвчо е постъпил разумно, все пак да не го подценяваме като цар на животните. Ако беше останал със зайчето, подвластен на хищническата си природа със сигурност щеше да го хапне като лакомство. А той е избрал да държи изкусителното си скокливо приятелче по-далеч, за да го спаси. И добре е направил. Зайчето е запечатано с усмивка. От любов. Отдало е живота си за приятеля. Много изводи, много варианти, Кате, но главната е надеждата, да. Поздравления за баснята!
-
Много красиво. Върна ме в детството.
-
Здравей, Лиа! Наистина изводите са повече, но това е моето предложение. Нещо не съм привърженик на мечтите и надеждите.. Човек винаги си намира за какво да се бори или с кой. Животът е такъв, че все някой се намира да се пречка. Благодаря ти. Винаги си мила към мен.
Благодаря ти, Пепи! Приятна вечер!
Блу, оказа се че Ницше е разсъждавал като мен. Много хубава мисъл. Доста често думите нямат покритие, но зайчето нали е наивно...Поздрави! -
Блу, Ницше не е еталон за мен, точно обратното. Просто не му харесвам умозаключенията. А заплахата...То, по - скоро лъвът е за зайчето. И каква заплаха? Зайчето пасе трева, а лъвът яде месо. И да, така е, и времето е непостоянна величина. Пък и истината се измерва с него.
-
Да допълня Лия - ако не си заплаха за някого, не му пречи да се отнася добре към теб. Каквото и да ти кажат - дори и да е истина за момента, след време вече не е. И последно "Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието." - Ницше
-
Много силно!
-
Изводът е много повече... Животът продължава. Когато обичаш някого трябва да се радваш на щастие и развитие му. И не се живее със спомените, а в настоящия момент, защото нищо не е това, което е било. Природата винаги се развива и променя и нищо не е същото. Кате, поздрави за приказката. А без надеждата е немислимо нормално то ни съществуване. За какво ще живеем без да има на какво да се надяваме и за какво да се борим.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
