Приказка за зайчето и лъва
Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз никога няма да те излъжа.
Зайчето се усмихвало доволно.
След известно време лъвът изчезнал. Спрял да посещава своето малко приятелче. Чакало го зайчето, но лъвът така и не се появил. В началото зайчето предполагало, че е зает, после, че е болен, а след това, че си почива. Накрая заживяло с надеждата, че един ден ще се появи. Изминали години, но то не ги забелязвало. Стояло със залепен нос на прозореца и чакало ли чакало... Една сутрин лъвът преминал със своя прайд край къщичката му. Придружавали го две лъвици и няколко малки лъвчета. Зайчето не го разпознало. В спомените му хищникът бил много по-млад и силен. И продължило да се надява. Един ден го открили застинало в щастлива усмивка. Миг преди да издъхне чуло далечния рев на своя приятел. Помислило, че идва при него, но грешало. Това бил победният вой на лъва, който за последен път убил животно за своето семейство. Вече бил много стар.
Извод:
Надеждата е най-лошият и най-сладкият опиат.
© Катя Иванова All rights reserved.
Ами тя твоята история почти като виц.Тъкмо се бях натъжила за зайчето, а ти ме накара да му завиждам. Ако знаеш колко зайци цял живот живеят с лъвове..,, но това е друга не толкова усмихваща приказка. И какъв е извода? На който му е писано него ще го изядат.
