Приказка за Завистта

   Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем сериозно! Страшно талантлива била, а онази  песен на Адел – Hello, изобщо не и се опирала, нито на височини, нито на низини, да не говорим за вибратото.
   Другата кокошчица била беличка с големи, хубави... очи и златен клюн, и това съвсем не било случайно. Наричали я Курица Михайловна Златоклюнова, защото баща и бил известен руски петел... това...  тенор де, маестро Михаил Иванович Златоклюнов.
   Веднъж, при едно от световните си турнета, незнайно как се озовал в курника на стринка Николинка и там се срещнал с майката на бялата кокошчица. Прехвърчали искри и кокошинки, че и малко перушина, вследствие на което било снесено едно яйце. Стринка Николинка решила, че е прекалено красиво, за да бъде изядено, и го сложила да се мъти. Така на бял свят се появила нова поп-звезда, която чакала да изгрее на кокошия небосклон.
   Великият тенор си заминал за Русия, без да знае, че е станал татко на бъдеща поп-икона, а малката кокошчица огласяла стринкиния двор със завидни кокоши трели.
   Един ден, в кокошарника дошли гости – две кокошки – Люпи и Саня Кокошинкова, както и два петела – Креско и Маги Петлосян. Искали да организират кастинг за млади таланти, за едно известно телевизионно шоу – Egg factor.
   Малката, черна кокошчица много искала да се яви на кастинга, но все си мислела, че няма достатъчно талант.
- Абе, за караоке ставам – казвала тя на дружките си от кокошарника. - Ама за голямата сцена... Не! Не съм толкова добра. Страх ме е, че ще се изложа пред целия кокоши свят и това ще ме срине, казвам ви...
   С много усилия, пернатите и дружки я убедили да опита поне. Казали и, че нищо няма да загуби и дори и да не я вземат, няма да се изложи, защото нямало по-прекрасен глас от нейния през девет курника в десети.
   А бялата кокошчица си казала, че това е нейният звезден миг и че сега е моментът да се докаже и да завладее голямата сцена. Вече се виждала на огромни постери и плакати, които обявявали, кога и къде ще бъде световното и кокошо турне. Ехааа, това си било сбъдната мечта, откъдето и да го погледне човек... добре де, кокошка...
   Така, двете бъдещи звезди – Коко Шанел – Адел и Курица Михайловна Златоклюнова, започнали да се подготвят за кастинга.
   Веднъж двете се срещнали на двора и Курица пренебрежително казала:
- Откажи се, скъпа! Знаеш много добре, кого ще вземат. Все пак съм дъщеря на баща си. А ти знаеш ли кой е баща ти, м? /По времето, когато се родила Коко, в курника на стринка Николинка имало точно 3 петела/.
- Пак съм една стъпка пред теб, скъпа! - отговорила Коко. - Ти имаш само един баща, а аз си имам трима. И ако толкова си сигурна, че ще спечелиш, защо се заяждаш? Живеем в свободен кокошарник и всеки има право да опита. Дишай де! Нали не съм ти конкуренция. Хайде! Ще се видим на кастинга.
   Курица се поуплашила малко от самоувереното поведение на Коко Шанел и решила да ù скрои номер, за по-сигурно. Знаела, къде точно се храни черната кокошчица и смесила житните и зрънца със ситно натрошени стъкълца, за да може като ги клъвне да се забият в гласните и връзки и да си изгуби гласа. Не било честно, но така е в шоубизнеса. Мачкаш или теб те мачкат.
   Само че, никога не се знае, какво губиш, като спечелиш или май беше обратното... Все тая... Съдбата си знае работата.
   Стринка Николинка решила точно в този ден да почисти хранилките на кокошчиците и да зареди с пресни ечемичени зрънца. Така подлият план на Курица се провалил и когато на другия ден Коко Шанел – Адел излязла на сцената и отворила един клюн, та като запяла „Hello“, ама глас да видиш, жури и публика направо изригнали от възторг. Настръхнала им перушината, а единият петел от журито – Креско – скочил на сцената и казал, че ще я схруска. Толкова много я харесали, че поне 10 минути след песента се чували бурни овации и бая кокошинки се разлетели.
   А Курица Михайловна, от изненада, че коварният и план не проработил, паднала от полога и си счупила едното краче. Това и попречило да се яви на кастинга, щото къде сте видели кокошка с патерица и гипс?! Какво да се прави – физичният закон за действието и противодействието работел идеално.
   Е, ами няма защо да казвам, че Коко Шанел вече не се нарича Адел, защото станала по-известна поп-икона, дори от идола си и завладяла кокошия небосклон не само с таланта си, но и с добрата си кокоша душа. И понеже е годината на петела, няма как да и се размине срещата с него, мътните го взели, ама това е вече друга приказка и тя не е за малки дечица. :)
   А Курица Михайловна Златоклюнова, по волята на стринка Николинка, станала... на вкусна пилешка чорбица, за най-голяма радост на чичо Дончо-джамбазина.

  Та, какво исках да кажа с тази непретнциозна приказчица?! Ах, да… Не злобейте, бе хора и пернати! За всички грее слънчицето и всеки си получава заслуженото, рано или късно. Лоши станахме и чак е страшно вече. Аз, обаче съм се заинатила като магаре на баир и упорито вярвам, че не всичко е загубено… Дано!