Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем сериозно! Страшно талантлива била, а онази песен на Адел – Hello, изобщо не и се опирала, нито на височини, нито на низини, да не говорим за вибратото.
Другата кокошчица била беличка с големи, хубави... очи и златен клюн, и това съвсем не било случайно. Наричали я Курица Михайловна Златоклюнова, защото баща и бил известен руски петел... това... тенор де, маестро Михаил Иванович Златоклюнов.
Веднъж, при едно от световните си турнета, незнайно как се озовал в курника на стринка Николинка и там се срещнал с майката на бялата кокошчица. Прехвърчали искри и кокошинки, че и малко перушина, вследствие на което било снесено едно яйце. Стринка Николинка решила, че е прекалено красиво, за да бъде изяд ...