2.03.2017 г., 17:57

Приказки за край и за начало

1.1K 0 0
2 мин за четене

Приказки за край и за начало

 

Да ти разкажа ли за феникса, който горял винаги за другите, докато сам не загубил пламъка си. Или за Слънцето, което прогонило Луната и останало само. Или за злото огледало на кралицата, от която всички се страхували. Защо мълчиш? Не ти ли се говори? Не си сигурен дали искаш да ме чуеш? Позволи ми за последно да те приспя. Как ти се струва приказката за детето, което мразело дъжда, за момичето, което го обикна и за жената, която плачеше с небето. Тази ти звучи прекалено тъжна? А какво ще кажеш за Тъмнината, която била добра. Мислиш, че тази вече си я чувал? Но моята е друга. Добре, знам какво ще ти разкажа за финал.

 

        В една земя, не толкова далече от тук, живеело едно момче. То било абсолютно обикновено и по нищо не се отличавало. Това ще ти е скучно? Но то било невидимо, но после заместило Слънцето и... Искаш да чуеш за зрими неща. Но аз такива приказки не знам. Моите истории са за усещане, нима си забравил това. Тях не можеш да ги докоснеш или видиш. Искаш да ти разкажа за момиче, с коса черна като абанос, с кожа бяла като сняг и устни с цвета на кръв. Но аз тази никак не я обичам. Нея всеки може да ти я разкаже.

 

Тогава не искаш да ме слушаш? Добре, тогава ще чакам някой, който ще обича да чува историите ми, толкова колкото ще обича мен. Ще чакам някой, който да дописва моите многоточия. Ще ползвам думите си, за да създавам светове, за този, който никога няма да се умори да слуша. На него ще му разкажа и за феникса, и за огледалото, и за дъжда, и за всичко останало. Ще му позволя да заспива в моя ум и в моето сърце. Сбогом, предишни слушателю. Аз вече не съм твоят...разказвач.

 

А на теб, мой бъдещ любител на приказки, здравей. Тези приказки ще са моят най-скъп подарък за теб. Само трябва да пожелаеш да влезеш в моя свят. Престраши се и попитай за някоя от моите истории. И не се притеснявай ще свикнеш с този свят, и с неговия черен сняг, и с белите му демони, дори и със звездите, които хапят. Много преди да усетиш, този свят ще се е превърнал в твоя дом.

 

19.10.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...