Приказки за край и за начало
Да ти разкажа ли за феникса, който горял винаги за другите, докато сам не загубил пламъка си. Или за Слънцето, което прогонило Луната и останало само. Или за злото огледало на кралицата, от която всички се страхували. Защо мълчиш? Не ти ли се говори? Не си сигурен дали искаш да ме чуеш? Позволи ми за последно да те приспя. Как ти се струва приказката за детето, което мразело дъжда, за момичето, което го обикна и за жената, която плачеше с небето. Тази ти звучи прекалено тъжна? А какво ще кажеш за Тъмнината, която била добра. Мислиш, че тази вече си я чувал? Но моята е друга. Добре, знам какво ще ти разкажа за финал.
В една земя, не толкова далече от тук, живеело едно момче. То било абсолютно обикновено и по нищо не се отличавало. Това ще ти е скучно? Но то било невидимо, но после заместило Слънцето и... Искаш да чуеш за зрими неща. Но аз такива приказки не знам. Моите истории са за усещане, нима си забравил това. Тях не можеш да ги докоснеш или видиш. Искаш ...