Четвърти ден. Мими вече е здрава. Лекарите не виждат смисъл да я задържат повече в болницата. След многото проведени изследвания те така и не установиха на какво се дължи оздравяването на Мими. Но ние с вас знаем – нали? Добрите вълшебства винаги помагат.
Изписаха я и Мими отново си е у дома, там в нейния свят, в нейната стая. Тя е щастлива, че вече няма да бъде в онази мрачна стая, на онази болница. Но едно притеснение тревожеше малката й главица.
– Ами, сега като не съм вече в болницата, как ли ще ме намери феята? Дали няма да се изгуби по пътя?
И Мими зачака с нетърпение вечерта. От прозореца на Мими се виждаше залеза. Тя започна да го наблюдава. Красотата и вълшебството на залеза й го беше разкрила нейната приятелка- самотната вещица. Неусетно се свечери. Мими си легна в леглото и продължи да чака. И най-накрая феята дойде, и бледолилавото сияние изпълни цялата стая.
– Ти ме намери! Мислех си, тревожех се, че няма да ме намериш!
– Как бих могла да не те намеря? Дори и на хиляди кил ...