SARNE42 (Елена Димова)
57 488
8.05.2007 г., 12:23 ч.

Приказките на баща ми 12 

  Проза
1196 0 7
1 мин за четене

                                                 КМЕТ
               Това се е случило преди 1912 г., в Македония.
               В едно село нямало турци. Само кметът бил турчин. Не бил лош човек. Селяните даже не забелязвали присъствието му. От глупост ли, от простотия ли, от скука ли, селяните решили, че трябва да имат нов кмет. Събрали се мъжете, умували и решили да изпратят човек при султана, представител, който да каже, че цялото село иска друг кмет.
                Много скоро молбата им била изпълнена.
                Сега разбрали вече, че имат кмет. Паднал им се много лош човек. Веднага увеличил данъците. За най-малкото провинение ги карал да му работят ангария. Груб бил, жесток бил. Видели се в чудо, едва сега осъзнали, какво са направили. Търпели, какво да правят, нали сами искали да имат нов кмет. Търпели, търпели, ама всяко търпение си има граници. Събрали се да решат какво да правят. Много е скоро да искат нов кмет. Намерил се някой по-умен и ги посъветвал да изпратят делегация до султана от 10 - 15 души и им казал какво точно да правят.
                Отишли представителите пред двореца на султана. Всеки от тях запалил по една свещ, посред бял ден, навели глави и започнали мълчаливо, в колона по един, да обикалят около двореца. Тъй като никой не се осмелил да иска среща със султана, обикаляли три дена и три нощи.
                Забелязали ги слугите на султана и докладвали:
                - Султан ефенди, три дни вече група хора обикалят двореца със запалени свещи, какво ще наредите да направим.
                - Поканете ги да влязат.
                Поканили ги.
                - Кажете, какво търсите с тези запалени свещи? За какво сте дошли.
                - Виновни сме, срам ни е да кажем, търсим си стария кмет. - отговорил един от селяните.

© Елена Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Надя. Приятно ми е да чуя, че приказките ти харесват.
  • историите които пишеш са много поучителни,признавам все още не съм прочела всички, но тези които съм, вече запомних
  • Има две приказки, които многократно са се сбъдвали в живота ми. Едната е за коня, който много пъти е сменял господаря си и всеки следващ е бил по-лош от предишните. Втората е когато господ благословил една жена, каквото започне да прави от сутринта, ще го прави през целия ден.
  • Благодаря ви. Много сте мили. Остана още една. Давате ми кураж да опитам нещо съвсем мое. Лошото е, че не мога да измислям. Дано това, което виждам да компенсира.
  • И аз ти пиша отличен!
  • Благодаря ти Ангар, ти всичко харесваш. И аз всичко харесвах, когато ги разказваше. Изненадана съм, че изплуват още приказки, които е разказвал. За сега имам още 2, които отлежават. Той не е имал кой знае какво образование, но мисля, че не мога да достигна неговата мъдрост.
    Аз мисля, че няма значение какво е направил султанът. Самата ситуация води до размисъл.
    Даже сега ситуацията в България е подобна, но мисля, че БСП съзнателно иска да докаже, колко добре са управлявали преди 1989 г., но ние препатилите знаем, че тогава е било само репетиция. Тогава са се осъзнали като мафия и са осъзнали силата си.
  • Хахаха, краят много ме разсмя! Може би оттам идва изразът "Със свещ ще го търсим!" или "Със свещ ще ме търсите!"
    Ще припомня Езоповата басня - дето жабите искали цар, и Зевс им хвърлил в блатото един пън. Но жабите започнали да се качват по него, не го уважавали и поискали истински цар. И Зевс им изпратил за цар една змия, която ги изяждала. И жабите отново отишли при Зевс да си искат стария цар, но Зевс ги прогонил - защото на тях не можело да им се угоди.
    Жалко че в приказката на баща ти не е казано какъв отговор им е дал султанът!
Предложения
: ??:??