Приказките на баща ми 12
КМЕТ
Това се е случило преди 1912 г., в Македония.
В едно село нямало турци. Само кметът бил турчин. Не бил лош човек. Селяните даже не забелязвали присъствието му. От глупост ли, от простотия ли, от скука ли, селяните решили, че трябва да имат нов кмет. Събрали се мъжете, умували и решили да изпратят човек при султана, представител, който да каже, че цялото село иска друг кмет.
Много скоро молбата им била изпълнена.
Сега разбрали вече, че имат кмет. Паднал им се много лош човек. Веднага увеличил данъците. За най-малкото провинение ги карал да му работят ангария. Груб бил, жесток бил. Видели се в чудо, едва сега осъзнали, какво са направили. Търпели, какво да правят, нали сами искали да имат нов кмет. Търпели, търпели, ама всяко търпение си има граници. Събрали се да решат какво да правят. Много е скоро да искат нов кмет. Намерил се някой по-умен и ги посъветвал да изпратят делегация до султана от 10 - 15 души и им казал какво точно да правят.
Отишли представителите пред двореца на султана. Всеки от тях запалил по една свещ, посред бял ден, навели глави и започнали мълчаливо, в колона по един, да обикалят около двореца. Тъй като никой не се осмелил да иска среща със султана, обикаляли три дена и три нощи.
Забелязали ги слугите на султана и докладвали:
- Султан ефенди, три дни вече група хора обикалят двореца със запалени свещи, какво ще наредите да направим.
- Поканете ги да влязат.
Поканили ги.
- Кажете, какво търсите с тези запалени свещи? За какво сте дошли.
- Виновни сме, срам ни е да кажем, търсим си стария кмет. - отговорил един от селяните.
© Елена Димова All rights reserved.
