Приказките на баща ми 7
2 мин за четене
НАЙ-ПОСЛЕ
С Пенка бяхме приятелки повече от 40 години, от 1959 г., от 9 клас в гимназията. Аз попаднах в техния клас, по-късно станахме добри приятелки. Тя беше силна ученичка, добре информирана, много любопитна и любознателна. Тя често ни изненадваше с любопитни факти.
Спомням си, за ученическите години, с умиление. Имаше моменти, в които тя мечтаеше на глас. Казваше, че иска за в бъдеще, нейният мъж да носи само бели ризи и винаги да бъде с чиста риза.
След време, когато се омъжи, нейният мъж всеки ден сменяше ризите си, а това означава често пране.
Какъв съпруг й се падна? Тя много се стараеше, а той беше все недоволен. Много години след брака си, тя все още не знаеше името на баща му. Криеше паспорта си. След време разбра, че е записан на името на майка си.
След като се роди второто й дете (Радка), тя получи някакво нарушение в обмяната на веществата и много напълня. Стана огромна. Недоволствата на мъжа й нарастваха. Не само имаше любовници, а започнал да ги води у тях. Работеха в Института на КЦМ - то, близо да града и той взимал от касиерката и нейната заплата. За да купи хляб или нещо друго, тя трябваше да му се моли.
Та един ден Иван, така се казваше мъжът й, при една случайна среща ми каза:
- Защо не посъветваш приятелката си да се разведе с мене.
- Не си казал, не съм го направила.
Баща ми много обичаше да разказва приказки и в момента си спомних една и му я разказах.
"Един мъж се оженил. Жена му не била добра домакиня. Често, когато слагала яденето да се готви на печката, отивала на приказки у съседките си и разбира се, яденето често било загоряло. Така я карали те, но се случило, жената умряла. След време той се оженил повторно. Паднала му се много внимателна жена, грижовна и добра домакиня.
Един ден, когато слагала яденето на печката, някой звъннал на вратата. Била съседката. Казала й, че нейна приятелка се завърнала от чужбина и донесла разни хубави неща и, че можели да си купят нещо от донесеното. Подлъгала се нашата добра домакиня и отишла у съседката. Разглеждали нещата, харесвали си, купували, разказвали си случки от живота. Времето вървяло. Яденето се варяло. Сепнала се нашата домакиня, извинила се и се затичала към къщи.
За няколко години брак, за пръв път яденето й било малко загоряло. Брех, ами сега? Какво ще каже на мъжа си? Започнала да се притеснява. Когато се прибрал мъжът й и тя му сложила да яде, едва не се разплакала. Сдържала се, не му казала нищо, но очаквала присъдата му.
- Много добра домакиня си, всичко правиш така както трябва, но все нещо липсваше в твоите гозби, но днес най-после приготви яденето, така както го харесвам."
- Та, Иване, мъжът харесва това, на което са го научили. Боя се, че, ако се разведеш, след време, ще съжаляваш.
С Пенка бяхме приятелки повече от 40 години, от 1959 г., от 9 клас в гимназията. Аз попаднах в техния клас, по-късно станахме добри приятелки. Тя беше силна ученичка, добре информирана, много любопитна и любознателна. Тя често ни изненадваше с любопитни факти.
Спомням си, за ученическите години, с умиление. Имаше моменти, в които тя мечтаеше на глас. Казваше, че иска за в бъдеще, нейният мъж да носи само бели ризи и винаги да бъде с чиста риза.
След време, когато се омъжи, нейният мъж всеки ден сменяше ризите си, а това означава често пране.
Какъв съпруг й се падна? Тя много се стараеше, а той беше все недоволен. Много години след брака си, тя все още не знаеше името на баща му. Криеше паспорта си. След време разбра, че е записан на името на майка си.
След като се роди второто й дете (Радка), тя получи някакво нарушение в обмяната на веществата и много напълня. Стана огромна. Недоволствата на мъжа й нарастваха. Не само имаше любовници, а започнал да ги води у тях. Работеха в Института на КЦМ - то, близо да града и той взимал от касиерката и нейната заплата. За да купи хляб или нещо друго, тя трябваше да му се моли.
Та един ден Иван, така се казваше мъжът й, при една случайна среща ми каза:
- Защо не посъветваш приятелката си да се разведе с мене.
- Не си казал, не съм го направила.
Баща ми много обичаше да разказва приказки и в момента си спомних една и му я разказах.
"Един мъж се оженил. Жена му не била добра домакиня. Често, когато слагала яденето да се готви на печката, отивала на приказки у съседките си и разбира се, яденето често било загоряло. Така я карали те, но се случило, жената умряла. След време той се оженил повторно. Паднала му се много внимателна жена, грижовна и добра домакиня.
Един ден, когато слагала яденето на печката, някой звъннал на вратата. Била съседката. Казала й, че нейна приятелка се завърнала от чужбина и донесла разни хубави неща и, че можели да си купят нещо от донесеното. Подлъгала се нашата добра домакиня и отишла у съседката. Разглеждали нещата, харесвали си, купували, разказвали си случки от живота. Времето вървяло. Яденето се варяло. Сепнала се нашата домакиня, извинила се и се затичала към къщи.
За няколко години брак, за пръв път яденето й било малко загоряло. Брех, ами сега? Какво ще каже на мъжа си? Започнала да се притеснява. Когато се прибрал мъжът й и тя му сложила да яде, едва не се разплакала. Сдържала се, не му казала нищо, но очаквала присъдата му.
- Много добра домакиня си, всичко правиш така както трябва, но все нещо липсваше в твоите гозби, но днес най-после приготви яденето, така както го харесвам."
- Та, Иване, мъжът харесва това, на което са го научили. Боя се, че, ако се разведеш, след време, ще съжаляваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени
