Приказките на баща ми 7
2 min reading
НАЙ-ПОСЛЕ
С Пенка бяхме приятелки повече от 40 години, от 1959 г., от 9 клас в гимназията. Аз попаднах в техния клас, по-късно станахме добри приятелки. Тя беше силна ученичка, добре информирана, много любопитна и любознателна. Тя често ни изненадваше с любопитни факти.
Спомням си, за ученическите години, с умиление. Имаше моменти, в които тя мечтаеше на глас. Казваше, че иска за в бъдеще, нейният мъж да носи само бели ризи и винаги да бъде с чиста риза.
След време, когато се омъжи, нейният мъж всеки ден сменяше ризите си, а това означава често пране.
Какъв съпруг й се падна? Тя много се стараеше, а той беше все недоволен. Много години след брака си, тя все още не знаеше името на баща му. Криеше паспорта си. След време разбра, че е записан на името на майка си.
След като се роди второто й дете (Радка), тя получи някакво нарушение в обмяната на веществата и много напълня. Стана огромна. Недоволствата на мъжа й нарастваха. Не само имаше любовници, а започнал да ги води у тях. Работеха в Института на КЦМ - то, близо да града и той взимал от касиерката и нейната заплата. За да купи хляб или нещо друго, тя трябваше да му се моли.
Та един ден Иван, така се казваше мъжът й, при една случайна среща ми каза:
- Защо не посъветваш приятелката си да се разведе с мене.
- Не си казал, не съм го направила.
Баща ми много обичаше да разказва приказки и в момента си спомних една и му я разказах.
"Един мъж се оженил. Жена му не била добра домакиня. Често, когато слагала яденето да се готви на печката, отивала на приказки у съседките си и разбира се, яденето често било загоряло. Така я карали те, но се случило, жената умряла. След време той се оженил повторно. Паднала му се много внимателна жена, грижовна и добра домакиня.
Един ден, когато слагала яденето на печката, някой звъннал на вратата. Била съседката. Казала й, че нейна приятелка се завърнала от чужбина и донесла разни хубави неща и, че можели да си купят нещо от донесеното. Подлъгала се нашата добра домакиня и отишла у съседката. Разглеждали нещата, харесвали си, купували, разказвали си случки от живота. Времето вървяло. Яденето се варяло. Сепнала се нашата домакиня, извинила се и се затичала към къщи.
За няколко години брак, за пръв път яденето й било малко загоряло. Брех, ами сега? Какво ще каже на мъжа си? Започнала да се притеснява. Когато се прибрал мъжът й и тя му сложила да яде, едва не се разплакала. Сдържала се, не му казала нищо, но очаквала присъдата му.
- Много добра домакиня си, всичко правиш така както трябва, но все нещо липсваше в твоите гозби, но днес най-после приготви яденето, така както го харесвам."
- Та, Иване, мъжът харесва това, на което са го научили. Боя се, че, ако се разведеш, след време, ще съжаляваш.
С Пенка бяхме приятелки повече от 40 години, от 1959 г., от 9 клас в гимназията. Аз попаднах в техния клас, по-късно станахме добри приятелки. Тя беше силна ученичка, добре информирана, много любопитна и любознателна. Тя често ни изненадваше с любопитни факти.
Спомням си, за ученическите години, с умиление. Имаше моменти, в които тя мечтаеше на глас. Казваше, че иска за в бъдеще, нейният мъж да носи само бели ризи и винаги да бъде с чиста риза.
След време, когато се омъжи, нейният мъж всеки ден сменяше ризите си, а това означава често пране.
Какъв съпруг й се падна? Тя много се стараеше, а той беше все недоволен. Много години след брака си, тя все още не знаеше името на баща му. Криеше паспорта си. След време разбра, че е записан на името на майка си.
След като се роди второто й дете (Радка), тя получи някакво нарушение в обмяната на веществата и много напълня. Стана огромна. Недоволствата на мъжа й нарастваха. Не само имаше любовници, а започнал да ги води у тях. Работеха в Института на КЦМ - то, близо да града и той взимал от касиерката и нейната заплата. За да купи хляб или нещо друго, тя трябваше да му се моли.
Та един ден Иван, така се казваше мъжът й, при една случайна среща ми каза:
- Защо не посъветваш приятелката си да се разведе с мене.
- Не си казал, не съм го направила.
Баща ми много обичаше да разказва приказки и в момента си спомних една и му я разказах.
"Един мъж се оженил. Жена му не била добра домакиня. Често, когато слагала яденето да се готви на печката, отивала на приказки у съседките си и разбира се, яденето често било загоряло. Така я карали те, но се случило, жената умряла. След време той се оженил повторно. Паднала му се много внимателна жена, грижовна и добра домакиня.
Един ден, когато слагала яденето на печката, някой звъннал на вратата. Била съседката. Казала й, че нейна приятелка се завърнала от чужбина и донесла разни хубави неща и, че можели да си купят нещо от донесеното. Подлъгала се нашата добра домакиня и отишла у съседката. Разглеждали нещата, харесвали си, купували, разказвали си случки от живота. Времето вървяло. Яденето се варяло. Сепнала се нашата домакиня, извинила се и се затичала към къщи.
За няколко години брак, за пръв път яденето й било малко загоряло. Брех, ами сега? Какво ще каже на мъжа си? Започнала да се притеснява. Когато се прибрал мъжът й и тя му сложила да яде, едва не се разплакала. Сдържала се, не му казала нищо, но очаквала присъдата му.
- Много добра домакиня си, всичко правиш така както трябва, но все нещо липсваше в твоите гозби, но днес най-после приготви яденето, така както го харесвам."
- Та, Иване, мъжът харесва това, на което са го научили. Боя се, че, ако се разведеш, след време, ще съжаляваш.
© Елена Димова All rights reserved.
