(на Краси Йорданов с намигване)

Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.

-         Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.

Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една предишна приказка в пристъп на бурна симпатия се опита да го разроши и отскубна неволно последния му косъм. И ме хвана яд на златната рибка, че разрешава само по три желания. В този момент четвъртото ми желание би било съвсем недвусмислено: „Искам на моя бял брат  да му поникне буен перчем от руси къдрици.”

Както и да е - изплъзна ми се златната рибка и моето благородно желание не се състоя; изпратиха го през девет гори в десета да се сражава с някакъв кръвожаден змей за ръката на принцесата, понеже такъв бил сценарият, а аз се оказах негов адютант и оръженосец.

Войната с команчите въобще не влизаше в сценария, но тогава долетя Бойко Борисов на бял кон и вика: „Онези – червените, се опитват да ни пробутат флашгейт; действайте!”, имайки предвид едни червени бабички, пък аз поради прогресираща глухота, съм разбрал команчи. И много ясно, че накрая ни сбараха по бели гащи, както спяхме кьоркютук пияни на пътеката на войната; имало глава да пати.

Хеле добре, че беше Краси Йорданов; иначе щяха да ни скалпират като едното нищо, даже нямаше да ни питат кой вятър ни е довял из тия пущинаци. И както обикновено се случва в Холивудските истории, баш когато главният екзекутор си точеше томахавката, долетя там с мустанга царската дъщеря в костюм от бизонски кожи на Версаче и веднага в сърцето ù пламна бурна любов по него. По Краси, разбира се; някой да не помисли, че заради мен става тая работа.

-         Искам го, та го искам; да не сте посмели да ми го отнемете! – писна възхитена царската дъщеря и моментално разхвърли из пространството бизонските си тоалети и чорапогащници от кожи на скунс. – Това е моят ласкав, нежен звяр. Искам да му нарисувам на хубавата лъскава глава едни хубави, лъскави рога. Ела при мен, любими!

Така или иначе отървахме временно процедурата със скалповете; моят приятел се залови да успокоява разнежената царска дъщеря, като ù пееше „Бате Бойко прави вятър”, пък аз кроях планове за бягство, но ето че се зададе нова опасност.

-         Вие кои сте, бре!? – извика сърдито самият вожд – великият Грухтящ бизон, когато ни отведоха в централата на разпит. – И майната си ли сте тръгнали да търсите по пътеките на войната?

-         Аз съм Дивият козел – отговаря уверено Краси, а този приятел – сочи той мен – е Дивото магаре. Изпратени сме от нашия голям бял вожд да трепем змея, дето иска да отвлече принцесата.

-         Хм – вие май ме вземате за канарче. Какви змейове сте хукнали да гоните из нашите ловни полета? Явно сте шпиони и се налага да ви накажем. На този приятел – сочи той мене – скалпът му не е съвсем за изхвърляне и мога да го подаря на главния си готвач, но с тебе не зная какво да правим. Освен да те дадем на нашите принцеси да ги забавляваш, когато хванем пътищата на войната. Те много обичат някой да им пее по пълнолуние.

В този момент бях готов да изквича от удоволствие. Определено предпочитам скалпирането (чунким голям хаир от разни прически в тези въшливи времена) пред перспективата да пея на разгонени принцеси по пълнолуние. Но напразно съм мечтал за подобно щастие.

-     Всъщност, за този приятел – продължи вождът замислено, сочейки мен – и той вече май е попрехвърлил доста години; прилича ми на дърто магаре и никой няма да се зарадва на проскубания му скалп. Чини ми се, че ще е по-добре да го оставим да забавлява царицата, че и тя на стари години превъртя и прописа стихове. И също не можела да спи по пълнолуние.

Това изявление ме довърши. Кръвта ми се смрази моментално и веднага забелязах хитрата усмивка на Краси, която сякаш искаше да каже: „Я сега да те видим какво чиниш, Диво магаре - побъркано!”

-         Но това е несправедливо – опитах се да протестирам аз, спомняйки си една стара история, когато бях ухажван от подобна царица; едвам оцелях и хукнах да бягам, оставяйки в ръцете ù част от интимната си анатомия. – Защо на някои късметлии се падат все леки задачи: Да се борят със змейове, да развалят магии, да разтоварват контейнери със скрап, да скубят троскот, а аз като последен Марко Тотев все трябва да забавлявам самотни царици и поетеси!

-         Е добре, добре! – смили се накрая вождът – Ще оставим това на Дивия козел, а ти ще отидеш да хванеш с голи ръце гризли.

-         Тръгвам веднага – изревах аз в пристъп на велика радост и дори направих характерна стойка като за пред старт. Уви - напразно!

-         Чакай малко, чакай! – сети се нещо Грухтящият бизон – Войната още не е приключила и победители няма. Все още сте военнопленници. Ще извикам специалисти да проверят дали не разполагате със СРС-та и чак тогава ще те пуснем при гризлито. Защото зная, че вашият голям бял вожд, бате Бойко, много обича да си играе със СРС – та.

-         Ами, ами – шикалкавя обезсърчен аз – нашият голям бял вожд сигурно ще се сърди, когато разбере това.

-         И аз също сигурно ще се сърдя, когато разбера това – забеляза Грухтящият бизон – и ще се наложи да забавлявате няколко луни всички мои самотни принцеси.

-         Но тогава нашият голям бял вожд няма да пуши с тебе лулата на мира. Той има тайно оръжие.

-         Какво е то това тайно оръжие? – трепна вождът и смръщи вежди – Атомна бомба ли? Грухтящ бизон не се плаши от такива неща.

-         Не е. Много по-страшно е.

-         Самолети, подводници, танкове? И това не плаши Грухтящ бизон.

-         Не, не, не! Още по-страшно е.

-         Автомат Калашников? Аз подарил мой автомат на Осама Бен Ладен, когато някога бил наш човек и пили заедно огнена вода. И това не плаши Грухтящ бизон.

-         И това не е.

-         Томахавка – производство на фирма Тике – Пловдив? Няма проблем. Чорбаджи Марин – мой стар приятел и ще пушим с него лулата на мира.

-         Още, още по-страшно...

Грухтящият бизон въздъхна отегчено и татуировките му се сгърчиха в нескрито отчаяние.

-         Предавам се – рече той примирено – и предлагам сделка. Ако кажеш какво е тайното оръжие, при присъдата ще приложа смекчаващи вината обстоятелства. Така е по закон. Тебе те пращам при гризли, а принцесите ги давам на моя бял брат Дивия козел. Казах.

-         Така съм съгласен – въздъхнах с облекчение аз. – Така има резон.

-         И какво е тайното оръжие?

-         Дочух от едно СРС, че ако не приемеш условията, нашият голям бял вожд ще ти изпрати Румяна Желева да преговаряш с нея и да пушите заедно лулата на мира...

Не успях да се доизкажа, защото се случи нещо неочаквано. В този момент нещо прошумя в храстите и после стана много тихо. Докато се осъзная, Грухтящият бизон – справедлив съдия и велик вожд на куманчите, беше изчезнал яко дим.