10.11.2011 г., 6:09

Приключенията на Чочо

1.4K 0 4
1 мин за четене

   В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.

 

   Чочо  беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.

 

  Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички женски котки, за които ставаха войни.

 

   Чочо седеше на стол и беше втори владетел след своя стопанин.

 

     Чочо откриваше нови неща, които не бе виждал.

 

        Веднъж котаракът бе обявен за кмет на квартала. Той управляваше квартала, понеже стопанинът му въведе микрообщината. Това беше неофициалната община.

 

   Тази година котаракът създаде царство  на котките и каза пред общото събрание:

 

  -Уважаеми котки. Аз бях втори владетел след стопанина ми. Сега обявявам общността на котките за империя. Сега остава гласуването. Кажете кой е най-богатият котарак?

 

 -Ти! - казаха котките.

 

 -Кой ви дари с деца?

 

-Ти! - пак отвърнаха котките.

 

-Кого избирате за...?

 

-Тебе избираме, царю честити. - казаха котките.

 

 -Благодаря ви!

 

   Така Чочо стана император.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...