10.10.2008 г., 13:40

Приключенията на Катя в ада

1.8K 0 5
7 мин за четене

(Всички персонажи са измислени!)

  Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омразата и към брат и Мишо, който я превъзхождаше във всичко.
 

Една сутрин Катя се събуди от непознато чувство в главата си - мисъл. Желание да убие загрижения си и любящ брат, който постоянно се опитваше да и влее здрав разум в главата и да я вкара в правия път.

Катя стана и взе един нож от кухнята. Влезе в стаята на брат си. Леглото му беше празно, на възглавницата имаше отворена Библия, тетрадка и молив. На бюрото, пред компютъра, бяха поставени букети и вази с цветя от почитатели. На пода, до фотьойла, имаше изпусната химикалка и тетрадка с недовършено стихотворение. А в самия фотьойл, свит на кълбо като котенце, сладко спеше Мишо и се усмихваше.

Когато видя тази усмивка, Катя първоначално се ядоса, но после също се усмихна - "Нека се хили - злобно си помисли (доколкото е възможно да говорим за мисъл при Катя) - Нали му е за последно..." Тя вдигна високо ножа. Ръката и се спусна надолу. Острието проблесна...

И тогава силна светлина се появи зад Катя. Една сияеща ръка улови нейната. Кандидат-убийцата изпусна ножа, но той се превърна в блестящ прах и посипа бузите на Мишо. Катя се обърна изплашена. Зад нея стоеше сияйна личност с крила и ореол. Ангел.

- Ах, ти, грешнице. Ах, ти, блудна дъще на мрака. - Прогърмя гласът на ангела, но не събуди Мишо. - Аз съм Ангел, небесният полицай. Мое задължение и чест е да помагам на Смъртта да озаптява непокорните грешници и да ги води в Ада. Но в твоя случай дори самата мисъл за престъплението, макар и неизвършено, е по-ужасна от всички извършени злини. Затова ще идеш в Ада, без да си вкусила смърт.

Ангелът Ангел хвана Катя за ръката и я отведе в отвъдното...

 

Адът е гадно място с повредена климатична инсталация. Държавният глава - Сатана, носи титлата дявол, но всъщност адът се ръководи от кворум на 100-те, които вземат по-важните решения. Дяволът има привилегията да помилва и да освобождава от вечните адски огньове. Но, за политическата обстановка там ще говоря друг път, сега да се върнем към настоящия разказ...

Без да е постигнала мечтата си (да си намери мечта), Катя се озова в ада.

- Поне е топло - каза си тя и се излегна да спи - едно от трите и основни занимания (спане, ядене, задоволяване на физически нужди). В ада има система, която пречи на пребиваващите там да са щастливи, като разваля всяко тяхно удоволствие. Удоволствието в случая беше сънят и машината започна да изпраща тревожни мисли и образи към съзнанието на Катя. Това начинание, обаче, се увенча с неуспех, тъй като Катя е едно напълно и абсолютно безсъзнателно същество. Другите обитатели на ада постоянно бяха измъчвани от угризения, но Катя нямаше съвест която да я тормози. Умът на Катя беше непревземаема крепост, или по скоро бездънна яма. Накрая операторът на мозъчно-затормозяващата машина се видя принуден да повика един демон от поддръжката, който да ръчка Катя с вила. Това дори тя не успя да игнорира.

Демонът пушеше цигара. Катя жадно го погледна.

- Ще ми дадеш ли една цигара? - помоли се тя.

- Няма да ти хареса. - отвърна демонът.

- Дай да опитам, аз съм пушила какво ли не.

Демонът и подаде цигарата. Катя си дръпна. Не почувства нищо. Дръпна си пак - нищо.

- Да, не ми хареса. Какво е това? - Тя му върна цигарата.

- Чист въздух. В дробовете на демоните бушуват пламъци. Дим колкото искаш. Но чистият въздух ни действа успокояващо.

- Тогава дай нещо за пиене. Поне една бира.

- В ада има само вода и Pepsi.

Катя се погнуси от мисълта да пие Pepsi, дори тя не беше толкова изпаднала. Но и мисълта за чиста вода, без никакъв алкохол, не я радваше особено.

- А някакъв наркотик? - попита жално тя. Демонът поклати състрадателно глава и продължи да ръчка Катя с вилата. На нея и оставаше едно последно удоволствие. Тя свали блузата си и каза:

- Спи с мен... - Демонът, червеникав на цвят, се изчерви още повече. И прошепна засрамен:

- Всички демони в ада сме скопени...

Една сълза се търкулна по бузата на Катя. Тя опита да я скрие и я избърса докато обличаше блузата си отново. Тогава демонът спря да я ръчка, наведе си и каза заговорнически:

- Мога да пръдна. Така ще получиш малко от вътрешния ми дим.

Катя се зарадва. Добрият демон свали работния си панталон, пръдна в устата на Катя. Тя вдъхна неприятния аромат. Миришеше на пръдня, но пък беше странно опияняващо. За съжаление един от демоните надзиратели стана свидетел на случката. Той сигнализира и добрият, пърдящ демон беше заменен от мълчалив демон без уста и задник. Той се зае с ръчкането на Катя. И така за вечността...

 

Тримата най-популярни обитатели на Ада, без съмнение, бяха трите недъгави патета - грозното, тъпото и злото пате. Един ден злото пате за пореден път реши да дразни тъпото пате.

- Ти си най-тъпата патка, която някога се е раждала или ще се роди. - Каза то.

- Не можеш да си сигурен, дали няма да се роди и някое по-тъпо. - опита грозното пате да го защити.

- Знаеш ли - продължи да се заяжда злото пате - ти сигурно си най-тъпото същество което съществува.

- Не е вярно, - пак се намеси грозното пате, което винаги гледаше да защити своя глуповат събрат по пера и съдба. - Едва ли е най-глупавото същество което съществува. Може да е най-тъпият в ада, но...

- Не съм най-тъпият в ада. - запротестира тъпото пате - сигурен съм, че има някой по-глупав от мен.

И така, започна спор с много викане. Накрая патетата решиха да попитат дявола. Отидоха в неговия офис и предложиха да се проведе конкурс. Наградата за този, който е по-тъп от тъпото пате, ще бъде освобождаване от ада.

- Ха, - изсмя се дяволът - Ако има някой по-тъп от това пате, ще пусна и вас тримата с него.

И така конкурсът започна. В центъра на ада беше сложен голям тъпометър. Е, не беше точно в центъра, защото там имаше едно дърво - единственото дърво в ада. Никой не знаеше как е попаднало там. Та до това дърво поставиха тъпометъра. Даже, за да го изпробват, измериха интелигентността на дървото. То се оказа по-умно от патето, което никак не окуражи останалите обитатели. Те много искаха да се измъкнат.

Дяволът застана отпред със списък на всички изгнаници в ада и започна да ги вика един по един. Повечето бяха много по-умни от патето. Някой съвсем малко, а на един-двама показателите на глупостта почти се докоснаха до тези на патето (единият от тях беше бившият американски президент Джордж Буш, убит от Гумената Чушка), но не се намери никой по-глупав от патето. Списъкът почти беше свършил, когато дяволът извика името на Катя. Тя не се появи. Дяволът отново я повика. Пак нямаше отговор. Тогава някой каза:

- Ето я там. Един демон я ръчка с вила.

И наистина, Катя си лежеше на пода на ада, а демонът продължаваше да я ръчка отегчено и безмълвно (нали нямаше уста) отзад. Някой дори твърдят, че я чули да казва: "Ръчни малко вдясно, че ме е засърбяло." Ядосан, дяволът отиде при нея и каза:

- Е, пропусна си шанса да се измъкнеш. Защо не дойде да ти измерим тъпотата?

- Мързеше ме. - безгрижно каза Катя - И се помести, че ми закриваш оня пламък, а хващам адски тен.

Дяволът, който подобно на злото пате беше доста злобен, се помести така, че напълно да закрие пламъка.

- Благодаря, - каза Катя - светеше ми в очите.

- Ставай - каза дяволът - отиваме да ти мерим тъпотата.

- Е, нали каза, че съм си изпуснала шанса?

- Давам ти втори шанс.

- Не искам. Мързи ме.

- Ставай - викна дяволът, вече много вбесен - Аз съм дяволът, аз командвам в Ада и ти заповядвам да станеш и да идеш да ти премерим тъпотата.

Катя стана и тръгна към тъпометъра. Изпрати и много "поздрави" на рогатата майка на дявола. Тъпото пате си помисли, че Катя по мързел би могла да бие мързеливото пате, което още е живо, защото го мързи да умре.

Дяволът сложи тъпомерачката на тъпометъра върху главата на Катя. Машината писна, скочи и засвятка. След това си подаде оставката и отиде на ваканция в НРО - за пръв път виждаше същество, неизмеримо тъпо до безкрайност. Дяволът се видя принуден да изпълни обещанието си и да пусне Катя и патетата. А на безустия ръчкащ демон от учудване му се отвори уста и той отиде да участва във второто издание на Music Idol в България, където стигна почти до финала.

 

И така, Катя и патетата се намериха отново на земята.

- Звънни ако имаш нужда от нещо - каза грозното пате и и даде телефона си. Катя се прибра у дома си в НРО. За щастие, тъпометърът не я видя, иначе това щеше да му развали почивката.   КРАЙ       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...