(Всички персонажи са измислени!)
Катя живееше, заедно с брат си, в красивата, велика и Независима Република Обеля. Но за разлика от Обеля, Катя беше силно зависима от наркотици, алкохол, цигари и мъжко внимание. Единственото, което помрачаваше безмисловното съществуване на Катя, беше завистта и омразата и към брат и Мишо, който я превъзхождаше във всичко.
Една сутрин Катя се събуди от непознато чувство в главата си - мисъл. Желание да убие загрижения си и любящ брат, който постоянно се опитваше да и влее здрав разум в главата и да я вкара в правия път.
Катя стана и взе един нож от кухнята. Влезе в стаята на брат си. Леглото му беше празно, на възглавницата имаше отворена Библия, тетрадка и молив. На бюрото, пред компютъра, бяха поставени букети и вази с цветя от почитатели. На пода, до фотьойла, имаше изпусната химикалка и тетрадка с недовършено стихотворение. А в самия фотьойл, свит на кълбо като котенце, сладко спеше Мишо и се усмихваше.
Когато видя тази усмивка, Катя първоначално се ядоса, но после също се усмихна - "Нека се хили - злобно си помисли (доколкото е възможно да говорим за мисъл при Катя) - Нали му е за последно..." Тя вдигна високо ножа. Ръката и се спусна надолу. Острието проблесна...
И тогава силна светлина се появи зад Катя. Една сияеща ръка улови нейната. Кандидат-убийцата изпусна ножа, но той се превърна в блестящ прах и посипа бузите на Мишо. Катя се обърна изплашена. Зад нея стоеше сияйна личност с крила и ореол. Ангел.
- Ах, ти, грешнице. Ах, ти, блудна дъще на мрака. - Прогърмя гласът на ангела, но не събуди Мишо. - Аз съм Ангел, небесният полицай. Мое задължение и чест е да помагам на Смъртта да озаптява непокорните грешници и да ги води в Ада. Но в твоя случай дори самата мисъл за престъплението, макар и неизвършено, е по-ужасна от всички извършени злини. Затова ще идеш в Ада, без да си вкусила смърт.
Ангелът Ангел хвана Катя за ръката и я отведе в отвъдното...
Адът е гадно място с повредена климатична инсталация. Държавният глава - Сатана, носи титлата дявол, но всъщност адът се ръководи от кворум на 100-те, които вземат по-важните решения. Дяволът има привилегията да помилва и да освобождава от вечните адски огньове. Но, за политическата обстановка там ще говоря друг път, сега да се върнем към настоящия разказ...
Без да е постигнала мечтата си (да си намери мечта), Катя се озова в ада.
- Поне е топло - каза си тя и се излегна да спи - едно от трите и основни занимания (спане, ядене, задоволяване на физически нужди). В ада има система, която пречи на пребиваващите там да са щастливи, като разваля всяко тяхно удоволствие. Удоволствието в случая беше сънят и машината започна да изпраща тревожни мисли и образи към съзнанието на Катя. Това начинание, обаче, се увенча с неуспех, тъй като Катя е едно напълно и абсолютно безсъзнателно същество. Другите обитатели на ада постоянно бяха измъчвани от угризения, но Катя нямаше съвест която да я тормози. Умът на Катя беше непревземаема крепост, или по скоро бездънна яма. Накрая операторът на мозъчно-затормозяващата машина се видя принуден да повика един демон от поддръжката, който да ръчка Катя с вила. Това дори тя не успя да игнорира.
Демонът пушеше цигара. Катя жадно го погледна.
- Ще ми дадеш ли една цигара? - помоли се тя.
- Няма да ти хареса. - отвърна демонът.
- Дай да опитам, аз съм пушила какво ли не.
Демонът и подаде цигарата. Катя си дръпна. Не почувства нищо. Дръпна си пак - нищо.
- Да, не ми хареса. Какво е това? - Тя му върна цигарата.
- Чист въздух. В дробовете на демоните бушуват пламъци. Дим колкото искаш. Но чистият въздух ни действа успокояващо.
- Тогава дай нещо за пиене. Поне една бира.
- В ада има само вода и Pepsi.
Катя се погнуси от мисълта да пие Pepsi, дори тя не беше толкова изпаднала. Но и мисълта за чиста вода, без никакъв алкохол, не я радваше особено.
- А някакъв наркотик? - попита жално тя. Демонът поклати състрадателно глава и продължи да ръчка Катя с вилата. На нея и оставаше едно последно удоволствие. Тя свали блузата си и каза:
- Спи с мен... - Демонът, червеникав на цвят, се изчерви още повече. И прошепна засрамен:
- Всички демони в ада сме скопени...
Една сълза се търкулна по бузата на Катя. Тя опита да я скрие и я избърса докато обличаше блузата си отново. Тогава демонът спря да я ръчка, наведе си и каза заговорнически:
- Мога да пръдна. Така ще получиш малко от вътрешния ми дим.
Катя се зарадва. Добрият демон свали работния си панталон, пръдна в устата на Катя. Тя вдъхна неприятния аромат. Миришеше на пръдня, но пък беше странно опияняващо. За съжаление един от демоните надзиратели стана свидетел на случката. Той сигнализира и добрият, пърдящ демон беше заменен от мълчалив демон без уста и задник. Той се зае с ръчкането на Катя. И така за вечността...
Тримата най-популярни обитатели на Ада, без съмнение, бяха трите недъгави патета - грозното, тъпото и злото пате. Един ден злото пате за пореден път реши да дразни тъпото пате.
- Ти си най-тъпата патка, която някога се е раждала или ще се роди. - Каза то.
- Не можеш да си сигурен, дали няма да се роди и някое по-тъпо. - опита грозното пате да го защити.
- Знаеш ли - продължи да се заяжда злото пате - ти сигурно си най-тъпото същество което съществува.
- Не е вярно, - пак се намеси грозното пате, което винаги гледаше да защити своя глуповат събрат по пера и съдба. - Едва ли е най-глупавото същество което съществува. Може да е най-тъпият в ада, но...
- Не съм най-тъпият в ада. - запротестира тъпото пате - сигурен съм, че има някой по-глупав от мен.
И така, започна спор с много викане. Накрая патетата решиха да попитат дявола. Отидоха в неговия офис и предложиха да се проведе конкурс. Наградата за този, който е по-тъп от тъпото пате, ще бъде освобождаване от ада.
- Ха, - изсмя се дяволът - Ако има някой по-тъп от това пате, ще пусна и вас тримата с него.
И така конкурсът започна. В центъра на ада беше сложен голям тъпометър. Е, не беше точно в центъра, защото там имаше едно дърво - единственото дърво в ада. Никой не знаеше как е попаднало там. Та до това дърво поставиха тъпометъра. Даже, за да го изпробват, измериха интелигентността на дървото. То се оказа по-умно от патето, което никак не окуражи останалите обитатели. Те много искаха да се измъкнат.
Дяволът застана отпред със списък на всички изгнаници в ада и започна да ги вика един по един. Повечето бяха много по-умни от патето. Някой съвсем малко, а на един-двама показателите на глупостта почти се докоснаха до тези на патето (единият от тях беше бившият американски президент Джордж Буш, убит от Гумената Чушка), но не се намери никой по-глупав от патето. Списъкът почти беше свършил, когато дяволът извика името на Катя. Тя не се появи. Дяволът отново я повика. Пак нямаше отговор. Тогава някой каза:
- Ето я там. Един демон я ръчка с вила.
И наистина, Катя си лежеше на пода на ада, а демонът продължаваше да я ръчка отегчено и безмълвно (нали нямаше уста) отзад. Някой дори твърдят, че я чули да казва: "Ръчни малко вдясно, че ме е засърбяло." Ядосан, дяволът отиде при нея и каза:
- Е, пропусна си шанса да се измъкнеш. Защо не дойде да ти измерим тъпотата?
- Мързеше ме. - безгрижно каза Катя - И се помести, че ми закриваш оня пламък, а хващам адски тен.
Дяволът, който подобно на злото пате беше доста злобен, се помести така, че напълно да закрие пламъка.
- Благодаря, - каза Катя - светеше ми в очите.
- Ставай - каза дяволът - отиваме да ти мерим тъпотата.
- Е, нали каза, че съм си изпуснала шанса?
- Давам ти втори шанс.
- Не искам. Мързи ме.
- Ставай - викна дяволът, вече много вбесен - Аз съм дяволът, аз командвам в Ада и ти заповядвам да станеш и да идеш да ти премерим тъпотата.
Катя стана и тръгна към тъпометъра. Изпрати и много "поздрави" на рогатата майка на дявола. Тъпото пате си помисли, че Катя по мързел би могла да бие мързеливото пате, което още е живо, защото го мързи да умре.
Дяволът сложи тъпомерачката на тъпометъра върху главата на Катя. Машината писна, скочи и засвятка. След това си подаде оставката и отиде на ваканция в НРО - за пръв път виждаше същество, неизмеримо тъпо до безкрайност. Дяволът се видя принуден да изпълни обещанието си и да пусне Катя и патетата. А на безустия ръчкащ демон от учудване му се отвори уста и той отиде да участва във второто издание на Music Idol в България, където стигна почти до финала.
И така, Катя и патетата се намериха отново на земята.
- Звънни ако имаш нужда от нещо - каза грозното пате и и даде телефона си. Катя се прибра у дома си в НРО. За щастие, тъпометърът не я видя, иначе това щеше да му развали почивката. КРАЙ
© Михаил Костов Всички права запазени