Природи и породи - II
Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на неврохирургията, как бе пропуснал най-важното за един баща – възпитанието на собственото си дете?! Той никога не бе мислил нито за заплащането на труда си, нито за имоти. Просто оперираше, влагайки знанията, уменията и душата си, а другото, по съвсем естествен начин, впоследствие си идваше само. Защо, Господи, защо най-близките му - неговите жена и дъщеря, бяха станали такива егоисти?! Той никога и от нищо не ги беше лишавал. В материално отношение дори бяха презадоволени, в сравнение със семействата на техните познати. Може би разрухата бе започнала от момента, в който буйният пламък на страстната любов се разколеба и постепенно взе да затихва. Тогава Матев осъзна, че жена му е твърде ограничена и неспособна да се развива. Разговорите за готвене, пазаруване и облекла за него бяха направо непоносими. Той се опитваше да се шегува с „глупостите”, които обичайно вършеше жена му, някой път дори я иронизираше, а после сам се укоряваше за нетактичността си. Поради своята твърде отговорна работа, професорът рядко общуваше с детето си и когато то го молеше да си поиграят на нещо, все намираше начин да откаже. Така животът на майка и дъщеря, макар и в общо жилище, течеше отделно от неговия – на заетия баща. Около петдесетата си годишнина Матев се замисли и осъзна, че му липсва най-важното – духовната връзка с разбиращ го човек. На един от многобройните семинари срещна жената, за която напоследък мечтаеше – бе негова колежка, по-скоро умна, отколкото красива, но твърде очарователна. Любовта им бе платоническа. В краткото време, когато бяха свободни, те си разменяха писма по електронната поща – говореха си за общата им работа, за някои тънкости при определени операции, понякога и за изкуство. В нощите, които трябваше да прекара на спалнята, при съпругата си, той можеше да се люби с нея единствено със затворени очи, представяйки си другата. Понякога съвестта го гризеше, но бе за кратко. Тогава тръсваше глава и всичко отново си идваше на мястото. Какво пък – това не е истинска изневяра! Само духовно е привлечен от своята колежка, но никога дори не я е и докосвал! Ооо, Господи, но как я желаеше! Въпреки всичко, довчера той бе силен и щеше да устои на изкушенията, за да запази семейството си, но сега вече не мислеше така. Дъщеричката му – неговото нежно цвете, се оказа трън… Та тя не се стремеше към нищо друго, а само към имотите му! На какви илюзии досега се е крепял смисълът на живота му?! Ето, жена му не се интересува нито от работата му, нито от неговите съкровени копнежи, а само от скучното материално живуркане и ако той не затъпее като нея, за да започне да й принадлежи и духовно, тя дори е готова да го изрита от дома им! „Спокойно, спокойно…Аз трябва да издържа утрешната операция и после още няколко, а през време на отпуската ще преценя най-обстойно създалото се положение” - промълви си Матев и се учуди, че мисли на глас. Толкова бе напрегнат - сякаш щеше да изскочи от кожата си, но трябваше да прояви мъжество, защото от това зависеше дали човека, когото утре щеше да оперира, ще оживее. Извади всички изследвания на пациента и продължи задълбочено да планира предстоящата операция. Да, той беше силен…
Следва продължение
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ангел, да се надяваме, че "бедният доктор" ще се справи...
-
Живот пречупен на две, любов - на две крайности..., бедният доктор. Дано се справи!
Поздравления за умелото водене на сюжетното действие! -
Радват ме отзивите ви. Благодаря!
-
Браво, Роси! Описала си живот на два фронта!
-
Отивам на част 3
-
Духовната изневяра е още по-тежка...
-
чакам продължението, Роси...
описала си точно живота!
поздравления!!! -
Поздравления, Роси! Това е един от най-добрите ти разкази.
-
Благодаря ти, че ме провокира да прочета.
Върнах се и назад.
Че следя, Роси.
Поздрави! -
С Валя Харизанова! Ще чакам продължението
-
Силно,въздействащо и реалистично. Здравей,Росе
-
Имало е за какво да чакаме!Живота такъв какъвто е!Поздрав,Роси!Пак сме в очакване!
-
Да семейството,там ,където трябва да откриваш подкрепа,там ,където трябва да е твоят пристан,след бурно пътешествие,там, където трябва да откриеш прегръдката за своята душа,то е най-важно!!!
Но колко е тежко ,когато откриваш само студ и тъмнина!!!
Не за всичко са виновни другите,виновен си разбира се и ти самия,защото всеки трябва да дава необходимото,за да разпалва неговото огнище!!!
Поздравления,Роси!!! -
Широка и дълбока тема,Роси,като буйна река,не един и не двама от нас е отнасяла...Интересно ми е на кой бряг ще се озове героят ти и ще има ли някой до него.
Чакам развръзката(и разсъжденията на автора) с интерес.
п.п.А какво стана с фантастичния роман -
Даа, сериозни въпроси от взаимоотношенията в едно семейство... Да видим какво ще стане...
-
!!!
-
Ще следя. Добро начало.
-
Пестеливо, точно, сякаш със скалпел правиш разрез през повърността на здравата кожа за да покажеш болното място в душите. Прочетеното много ми хареса и те Поздравявам сърдечно.
-
Нещата от живота без грим... Интересно е каква ще е развръзката? Поздрав, Роси!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
От коментара ти разбирам, че донякъде съм постигнала целта си.