Jul 31, 2011, 12:30 AM

Природи и породи - II

1.2K 0 20
3 min reading

     Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на неврохирургията, как бе пропуснал най-важното за един баща – възпитанието на собственото си дете?! Той никога не бе мислил нито за заплащането на труда си, нито за имоти. Просто оперираше, влагайки знанията, уменията и душата си, а другото, по съвсем естествен начин, впоследствие си идваше само. Защо, Господи, защо най-близките му - неговите жена и дъщеря, бяха станали такива егоисти?! Той никога и от нищо не ги беше лишавал. В материално отношение дори бяха презадоволени, в сравнение със семействата на техните познати. Може би разрухата бе започнала от момента, в който буйният пламък на страстната любов се разколеба и постепенно взе да затихва. Тогава Матев осъзна, че жена му е твърде ограничена и неспособна да се развива. Разговорите за готвене, пазаруване и облекла за него бяха направо непоносими. Той се опитваше да се шегува с „глупостите”, които обичайно вършеше жена му, някой път дори я иронизираше, а после сам се укоряваше за нетактичността си. Поради своята твърде отговорна работа, професорът рядко общуваше с детето си и когато то го молеше да си поиграят на нещо, все намираше начин да откаже. Така животът на майка и дъщеря, макар и в общо жилище, течеше отделно от неговия – на заетия баща. Около петдесетата си годишнина Матев се замисли и осъзна, че му липсва най-важното – духовната връзка с разбиращ го човек. На един от многобройните семинари срещна жената, за която напоследък мечтаеше – бе негова колежка, по-скоро умна, отколкото красива, но твърде очарователна. Любовта им бе платоническа. В краткото време, когато бяха свободни, те си разменяха писма по електронната поща – говореха си за общата им работа, за някои тънкости при определени операции, понякога и за изкуство. В нощите, които трябваше да прекара на спалнята, при съпругата си, той можеше да се люби с нея единствено със затворени очи, представяйки си другата. Понякога съвестта го гризеше, но бе за кратко. Тогава тръсваше глава и всичко отново си идваше на мястото. Какво пък – това не е истинска изневяра! Само духовно е привлечен от своята колежка, но никога дори не я е и докосвал! Ооо, Господи, но как я желаеше! Въпреки всичко, довчера той бе силен и щеше да устои на изкушенията, за да запази семейството си, но сега вече не мислеше така. Дъщеричката му – неговото нежно цвете, се оказа трън… Та тя не се стремеше към нищо друго, а само към имотите му! На какви илюзии досега се е крепял смисълът на живота му?! Ето, жена му не се интересува нито от работата му, нито от неговите съкровени копнежи, а само от скучното материално живуркане и ако той не затъпее като нея, за да започне да й принадлежи и духовно, тя дори е готова да го изрита от дома им! „Спокойно, спокойно…Аз трябва да издържа утрешната операция и после още няколко, а през време на отпуската ще преценя най-обстойно създалото се положение” - промълви си Матев и се учуди, че мисли на глас. Толкова бе напрегнат - сякаш щеше да изскочи от кожата си, но трябваше да прояви мъжество, защото от това зависеше дали човека, когото утре щеше да оперира, ще оживее. Извади всички изследвания на пациента и продължи задълбочено да планира предстоящата операция. Да, той беше силен…

 

Следва продължение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Шушка, исках героите ми да са пълнокръвни, сложни, замислящи...
    От коментара ти разбирам, че донякъде съм постигнала целта си.
  • Ангел, да се надяваме, че "бедният доктор" ще се справи...
  • Живот пречупен на две, любов - на две крайности..., бедният доктор. Дано се справи!
    Поздравления за умелото водене на сюжетното действие!
  • Радват ме отзивите ви. Благодаря!
  • Браво, Роси! Описала си живот на два фронта!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...