Каракачанката Стела се поразмърда. Звезделина я погали по главата. Стела се прозя, протегна се, сякаш правеше утринна гимнастика, отърси тялото си, завъртя опашка и бавно се отдалечи за да направи дежурната си разходка из двора и провери дали се е случило нещо нередно докато придрямваше в скута на Звезделина.

- Осъмнахме, първи петли, не си ли уморена, да дремнем - мислех ли, шепнех ли

- Не, не съм - хвана двете ми ръце, погледна ме с немигащите очи - А и ти не си уморен, просто така ти се е сторило.

Наистина, сякаш бях спал непробудно 10-12 часа, бях бодър и отпочинал, бликащ от сила.

Колко съм смотан, не й предложих някаква моя риза и панталон, утрините покрай реката са хладни.

- Ще ти донеса риза и панталон, облечи ги, хладно е сутрин, да не настинеш

Тя не промълви нищо, нищо не отекна и в главата ми, дано не съм закъснял с дрехите щом не реагира.Оставих й ги и тръгнах да направя кафе, може да иска чай, сандвичи. Нарязах домати, краставици, чушки, извадих сирене, хляб

Погледнах през прозореца, навежда се около орехите, навежда се сякаш взима проба от почвата, крачи по сянката наляво,поглежда нагоре към короните на орехите. Извънземен ритуал навярно.

- Звезделина, заповядай на закуска - весело се провикнах - Има  и кафе, ти си слагай захар.

Дойде без повторна покана. Погледна чинийките и чашките, погледна мен и се настани на обичайното си място.

- Звезделин, аз не ям и не пия, нямам тази храносмилателна система както е при вас...Даа, нямам и отделителна система. Но, да ти е сладко. Ще взема само по едно резенче от всичко това в чинията си за попълване на базата данни.

Вторачи се отново немигаща, тиха и безмълвна в чинията си.

Може би изчислява калории, витамини, нитратно съдържание.

И  денят мина неусетно във въпроси и отговори. Беше интересно и за двама ни.

- Преди много периоди Т1НG1  е била на земята Т2 и се е срещала на живо с човек, обикновен човек като теб, тук на това място - започна тя с приятния си мек тембър - НG1  се е опитала да внесе и пресъздаде на Т1  някои черти от вас земните хора, както се наричате, но впоследствие строгата дисциплина на Т1, стремежът ни да вървим напред, я отказали от тези й намерения.

Сега има мисловни записи на нейното изследване за обикновенните човеци.

Ще се опитам да пресъздам част от тях.

'' Неочаквана и неподозирана грешка в бордните уреди ме накара да катапултирам.

След като напуснах кораба-майка, капсулата в която бях бе неуправляема, успях да катапултирам , а капсулата изгоря в атмосферата, със сетни усилия успях да намаля удара от сблъсъка с твърда материя, паднах може би в треви. Паднах и се разконцентрирах, нямам връзка с никого, лежах неадекватна. Спомням си само, че хуманоид, подобен на нас, ме взе на ръце и понесе някъде

Евентуално след две слънца съм станала адекватна. Едрият хуманоид се суетеше край мен, помещението не приличаше на лаболатория, преструвах се на умряла.

Той излезе някъде. Разгледах се, бях облечена със земни дрехи, дълга бяла блуза, друга дълга по-тъмна дреха върху нея, на краката нещо шарено ми предаваше топлина. Отгоре ми завивка или наметало, всичко това пречеше на сензорите ми.

Неволно извих глава сякаш да се концентрирам и телепатично да му въздействам.

Съществото сякаш бе взело всичката ми мисловна сила...

- Ох, най-после дойде в съзнание, намерих те на земята,... видях само нещо огнено да се удари в земята, после ти прие този си вид, ...беше без дрехи. Коя си ти, как се озова тук, падна сякаш от небето, дружелюбно ме попита той. Боли ли те някъде, имаш ли нещо счупено...

Гладна ли си, жадна ли си.Държеше в ръце съд с вода и храна. Поклатих отрицателно глава.Коя си ти, как дойде тук, любопитстваше хуманоида.

Настройката ми заработи. Същество от Т2, с разум, добронамерено, земни данни два метра, маса

100 килограма, с добронамерено отношение, не съм в лаболатория.

Студено ли ти е, тресе ли те, сложи длан на челото ми, на гърдите.

Сензорите ми веднага отчетоха, нормални кръвно налягане, телесна температура, зеници, не излъчваше миризма на страх или агресивност.

Хуманоидът хвърли върху ми дебела дълга дреха, която отново попречи на сензорите ми, на мисловната и телепатична връзка с него. После разбрах, че дрехата се казва ямурлук и е като щит

за радиовълните.Възстановявах се бързо, но не можех да чета и му предавам мисли от разстояние.

Съществото ме плени с обаятелност и източи силите ми за тези действия.

Дали имаше  по-силно мисловно въздействие върху мен, защото вече ме прегръщаше в скута си и пееше някакви песнички за тревички, цветенца, птички.

Изживявах ли нещо непознато до този момент на Т1, но нямах сили да го отблъсна, да стана от него. Беше ми приятно да съм в скута му, да галя лицето и косата му, да слушам песничките.

После ме слагаше в леглото ми, мяташе завивките отгоре ми и бавно-бавно отиваше

в неговата одая да спи.

Наблюдавах го през деня как мести и подрежда огромните камъни само с физическа сила

- Ще ти помогна, аз ще вдигам камъните, а ти ги нареждай

Като демонстрация повдигнах мисловно няколко камъка, той ме погледна  недоверчиво, побутна един камък и го положи, после втори, трети. До вечерта бяха подредени всичките. Там положих амулет за спомен, камък с пет лъча, като нашата светла Звезда.

Съществото гледаше изумен ту свършената работа по стената, ту мен, взе ръцете ми в неговите, разглежда ги, сложи ги на лицето си и се галеше в тях.

Чувствах ли нещо различно, сякаш се връщах периоди назад из апокрифните магнитни записи.

Разконцентрирах се отново, когато вечерта се къпехме под звездното небе, вън на двора, и пръстите му нежно ме пипаха. Все още бях безсилна и не можех да чета мислите му.

Съзнателно или не, подредих оградата в пентагон, и във всеки от петте ъгъла положих плочка с нашата светла Звезда, настроих ги да бъдат като щит на къщата и двора. Под петата каменна плоча на пътеката положих отново такава плоча за усилване моща на другите пет.

Постепенно започнах да чета мислите му когато работим с камъните '' Тази жена се измори, какви камъни вдига, да си починем, ще се преумори милата, и утре е ден ''. Или когато му помагах да се изкъпе ''Еех, добра женица, как да й кажа, че ще ми е лика-прилика. Изгубих моята невяста,...

дали тя  ще поиска да ми стане невяста... ''

И една вечер прочетох '' Как да й кажа да дойде да спи при мен, неудобно ми е, как да й кажа ''

Тогава аз ''Искаш ли да дойда при теб, ще ме приемеш ли ''

Остана озадъчен, но кимна с глава.

Всички сензори  отчитаха наднормени величини, честота на дишане, топлина на тялото му, пулс.

Ще повтарям движенията му, беше оправданието ми, всичко бе ново за мен, не сме го срещали в по-новите изследвания.

Налягахме върху сено, заслано с рогозка и  черга, отгоре ни друга черга, а най-отгоре

безкрайното звездно небе. Къде ли е там някъде в безкрая Т1...

Не съм объркана, мислите ми са подредени, използвам местни землянски думи и значения на заобикалящите ни предмети.

Тяхното слънце изкочи над оградата, голямо и огнено червено.

Потреперих от страх ли, студено ли ми е.Непознати чувства до този момент.

Погалих с ръка небръснатото му лице на землянин, осетил ласката той ме притисна към себе си,

после галеше двата ми израстъка, незнайно защо наедрели, целуваше ги, целуваше лицето ми.

Сигурно трябва да е нещо приятно, но нали вече бяхме  G1.

Отговарях му със същите движения.

Вероятно по летоброенето на Т2 съм била тук три месеца.

Възстанових се напълно и изпратих мисловно координатите си към кораба-майка в орбита. Получих отговор за подготовка за трансформация и телепортация.

Взехме  две орехови фиданки, дървета които ще послужат като антени за предаване на информация, ореха живее дълго, става голямо дърво с развита коренова система. Направих изчисления, без землянина да подозира и ги засадихме според изчисленията ми.

- Ти наистина ли си заминаваш,... ще се върнеш ли някога,... ще те видя ли отново, питаше той на пресекулки от вълнение и в очите му се появи течност.Остани ако можеш, ще си подредим живота и тук. Знаеш ли, свикнах с теб и ще ми бъде трудно сам, мъчително е. Остани ако можеш,

ще те чакам винаги Звездичке моя

Но ние не знаехме какво е това обич, не знаехме какво е тъга, в НG1 експериментираха да няма тези чувства.

Поклатих само отрицателно глава.

В уреченото време застанах върху петата каменна плоча. Лъчът се спусна върху ми и вече бях на

космическия ни кораб. Последваха антивирусна профилакика, изследвания.

Чудно, бях НG1, а в мен витаеше непонятно чувство за празнота.

Този землянин, този човек успя да промени нещо в програмата ми.

Измеренията на периодите на Т1 и Т2 бяха различни, плочките и двете дървета ми пращаха оскъдна и ненавременна информация, но бях все пак удовлетворена.

Потепенно бяхме заменени от НG2...''

          Разказваше ми всичко това с монотонния си приятен тембър, скръстила сякаш безпомощно ръце пред гърдите си

следва продължение