.........на една млада изследователка на Изкуствен интелект

            Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.

            Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даже и хорът на жабите бе замлъкнал.

А къщата бе на хълмче, все я определях като някакъв замък от често срещана снимка в Интернет, и то публикувани снимки в зависимост от годишните времена, ту отрупан със сняг, или цветен килим пред замъка, или килим в зелено, или есенна палитра.

Приличаше на замък, но по нашенски, с високата си каменна ограда и масивна дървена порта с обков, до нея по-малка дървена врата с желязно резе с   катинар.

Ех, да бяха направили къщата малко по-наблизо до мегданя на селото, а то накрая на селото, че и малко по-далече. Трябвало да сложат табелка на разклона за пра-прадядовата ми къща, ей така да 

се знае.В далечината като ориентир, сред по-ниските дървета, стърчаха двата ореха огромни и величествени. Никой не знаеше на колко години са.

Мама все се хвалеше

'' Под тези сянки съм израсла и с баща ти като деца се криехме между клоните и листата, тук се целунахме за първи път...Седяхме и мечтаехме гледайки звездите и ни се искаше да полетим.

Но събирахме по два -три чувала орехи, сякаш по команда за няколко дни опадваха всички орехи, и аз още като дете събирах, събирах и се радвах, че толкова много има.Баба ти раздаваше на близки, продаваше, имахме както се казва орехи от нови до нови.

А прадядо седеше ей там на чардака, подпрян на гредата, гледаше ни добродушно и дълго гледаше нагоре към небето, поклащаше за нещо глава с малко тъжна усмивка...''

Огромни дървета.Все се чудех, как някой не ги е харесал, да ги купи и нареже за дървен материал, нали казват ореховите трупи и ореховите дъски били като естествен фурнир и много се търсели от майстори дърворезбари.

          Бе тиха и спокойна нощ. Звездите светеха и сякаш премигваха от свежест.

Ето ги черпаците на Голямата и Малка мечки, ярката Зорница. Млечната пътека, защо Млечния път,...е по-широк е отколкото млечна пътека.

          Някаква звезда се откъсна и полетя надолу.

Е, по колко пъти ще наблюдаваме падащи звезди от така наречения метеоритен поток Леониди.

Светещата падаща точка изчезна изведнъж, повя лек ветрец,и тишина.

След мен се дочу тук-там закъснелият лай на някое куче.

А моята каракачанка Стела, защо не лае. Нали имаше приказка ''Едно куче лае за нищо, а сто други лаят, защото чуват, че някъде се лае,'' или това не се отнася за кучетата, а по-скоро за хората.

Завойчето по пътя към къщи, о, тук трябваше да се спъна, беше малко  неравна настилката.

Пиян ли съм, спънах се 20 метра по-нагоре, на равното.Сега поне е звездна   нощ и пътя се вижда.

Ясно се очертаваха и върховете на двата ореха.

Досетливи хора са били  едновремешните хора, така са засадени, че хвърлят сянка върху къщата и двора в горещите часове на деня.Е да бе,нали Слънцето се върти,...браво, астрономическо чудо си на две чаши вино, не Слънцето, а Земята  се върти около него и сянката се мести.

А защо е светло из двора, уж загасих фаровете на колата и после защо не иска да запали.

Опитах се да вкарам ключа в катинара,... сякаш ми бяга. Защо и каракачанката радостно  не лае, домашен любимец, така ли се посреща стопанин, готов е да те остави насред пътя.

Хванах с другата ръка катинара, напъхах ключа.Мдаа, от кога се каня да го смажа, заяжда

и не иска да превърти.

Изведнъж цялата врата се отвори, държах в ръце ключа и катинара.

Премигах уплашено, две чаши вино а да ме свалят като пияница.

Погледнах ръцете си, празни.Погледнах вратата, затворена. Махнах ядосано с ръка.

На тераската, сайван са му казвали едно време, приседнала женска фигура с приятна външност и нещо като застинала усмивка. Коя е тази, как е успяла да се вмъкне и Стела вместо да я лае и хапе, седнала на задните си крака, предните й лапи и главата й положени в скута на Непознатата.

- Не се плаши -прозвуча мек глас направо в главата ми - Аз съм Т1НG5, пристигнах преди малко

от кораба на Т1

Погледнах я с нескрито любопитство. Странно, тази ми чете мислите.

- Да, мога да чета мислите ти, ако искаш може и да говорим, кое ти е по-лесно.

- Да говорим разбира се - отговорих машинално - Тъкмо ще имам време да мисля

- Не, няма да имаш време да мислиш - контрира ме мекият тембър на Непознатата - А ти си Т2Р3, трето поколение, нямаш още Т2Р4.

- Възможно е, щом казваш , така да бъде...

- Сядай, сядай до мен щом искаш - ме покани Непознатата

- Но, аз само си помислих далии - смотулевих - Дали мога дааа...

Разсмях се, тя каза че няма да имам време да мисля. Настаних се до нея.

Каракачанката ни изгледа одобрително.

- Извинявай Т1НG5, нали така беше името ти, ще свикна. А какво значат инициалите ти

- Т1, е терра 1, т.е. Земя 1, моята планета, Н - хуманоид, G5- генерация Пета- поясни тя

- Мога да те наричам само НG5 или Звезделина - попитах смутено

- А ти от къде знаеш за Звезделина, знам че ти си Звезделин - с равен тембър говореше тя - Да, аз

съм от Т1, планета извън вашите познания за Вселената.

- А материя ли си или дух, помисъл в развинтената ми фантазия - не преставах с въпросите си

- В момента съм материя, но за по-бързо предвижване из Вселената придобивам друго измерение,

което не мога да ти обясня на ваш език. Да, да пипни ме, материя съм.

Отново ми четеше мислите, какво друго да мисля, а да действам против мислите си.

Наистина е материя, топла, приятна материя, бих я притиснал до себе си, ще погаля лицето й.

Прокарах пръсти през косата й, погалих нежното лице, две ушенца, очите й ме гледаха немигащо, устните й сочни и правилно очертани, сигурно сега на Т1 е модерно безцветно червило. Нослето нормално, а не вирнато като на извънземна. Чакай, чакай от къде знаеш, че нослетата на извънземните не са вирнати,... от американските филми, нали.

Страните й по-скоро бледички, пощипнах ги, погалих ги нежно.Защо не диша учестено от допира на мъжка длан.А защо не прави същото и с мен, хайде пак си мисля, и пак ми чете мислите.

Не последва никаква реакция от нейна страна, сигурно вече не може да чете мисли...

'' Нее мога, но не искам. Звезделин,  не искам или не трябва да бъда земна от Т2 '', прозвуча из главата ми

Погледнах я в очите, никакъв трепет, смущение или каквото и да било. Безучастно ме наблюдаваше

с немигащите си очи. Извънземна ли е наистина, как и защо е избрала тъкмо мен, експеримент ли съм, най-обикновен човек или Землянин от Т2, какво интересно има в мен.

- Не, не си експеримент - ясно на глас отговори тя - Наистина съм от друга планета, от друга Земя Т1 съм. Но Т1 не се вижда от тук, много  далеч е от вашата Слънчева система, или както го наричате по-точно, далеч в Пространството...

Преди много периоди изследователски екип на Т1 се е натъкнал на Вашата планета, нарекли я Т2, защото била близка по атмосфера на Т1. Радиоактивния космически прах бил благоприятна среда за развитие на организми. Засяли първите спори на организми,водни и сухоземни,оставили устройства за наблюдения и предаване на информация. По-късно вследствие на космически катаклизми голяма част от тях били унищожени. Друга експедиция дошла с по-смели задачи, да засели Т2 по подобие на Т1 и да следи за еволюцията им. Така и направили.

- Значи Дарвиновата теория за произход и еволюция...- вметнах несигурно

- Вярна е тази теория, но не уточнява произхода - говореше тя с равномерния си тембър - Ето има и

земноводни животни, както казвате на Т2 свързващото звено

Поех си дълбоко въздух, ще мисля и говоря.

- Тогава излиза, че Хеопсовата пирамида, направена от над два милиона каменни блока, идеално подредени и пасващи един към друг с точност до милиметър, строежът  е съобразен със светлината на Слънцето в четери посоки, оборудван с вентилационни шахти из коридорите си. Ами кучето, генно инженерство ли е, как така от вълците изведнъж се е получило куче.  А южноазиатския град Махенджо Даро, имал в водопровод и обществени бани и тоалетни, зърнохранилища. А как  е станало, че са измислили колелото въртящо се на ос и са направили средство за предвижване каруца, каляска.Ами шумерите, от къде са дошли, на какъв език са говорили, от къде знаят тайните на металургичното производство,обработвали са земята и развивали математиката,т.е. как така един час има 60 минути, една минута 60 секунди, при тях кръгът е 360 градуса, и всичко това когато навсякъде човечеството се е мъчило да преживее ровейки за корени и ловувайки с камък и тояги животни за прехраната си. Ами градът Теотиуакан, родното място на боговете,, от къде са дошли заселниците му, защо са строяли с пластини слюда, тя не е строителен материал, но е отличен щит против електромагнитното излъчване и радиовълните.

Ами Перу, езерото Титикака в Андите, използвали са метала  бронз.

Ами Китай, как така измислят барута или порцелана, хартията...

Чудно ми е как мореплавателите са открили нови светове, Америка например, като са мислили че Земята е плоска. Наистина ли Земята е кръгла погледната отгоре...

- А ти как мислиш - ме попита нежният тембър

- Просто не мисля, а се учудвам кой е насочвал корабите на Магелан, Кортес, по-късно на капитан Кук, още е нямало компас - не спирах  аз

Звезделина ме погледна безизразно с немигащите си очи

- Те са били едни от нас и са знаели къде отиват, но е трябвало да го направят така, че все едно откриват новия свят

Настъпи неловко мълчание. Няма по-бързо нещо от мисълта, но продължих да говоря.

- Ами как са добили вдъхновение Микеланджело,... или Леонардо да Винчи за да направи чертеж на въздухоплавателно средство. А мислителите в онези времена, Джордано Бруно, Галилео Галилей,Томас Ман...Ами писателите фантасти, Жул Верн от къде е знае как се задвижва неговата подводница, или пътешествие до Луната. Да изреждам ли още, ами Едисон, ами Бел, а за откритията на Мария Кюри и Вилхелм Рьонтген. Ами по съвсеменно, реактивните самолети или ракетите Союз и Аполо,... или кацането на хора на Луната, телескопът Хъбъл.

Тя седеше и внимателно слушаше, ако може така да се каже.

- Знаеш ли Звезделин, ние присъстваме на вашата Планета, както ти казах, от много дълги периоди

- Възможно е - сякаш на себе си казах - Значи не напразно е написано '' И пристигна Зевс на

огнена колесница...''

- Да, ние ви напътстваме, не сте просто лаболатория. Помагаме ви да се развивате, но и вие допускате същите грешки както и при нас се е случило. И сме безсилни да ви помогнем в  някои неща, а и нямаме моралното космическо право да вмешаваме е етапи от развитието ви.

Ние вече не изпитваме чувства както е при вас, любов, мъка,радост, тъга.

Но евоюлирате по-бързо от предвиденото, макар да повтаряте наши грешки.

          В далечината се дочуваха първи петли.

          Зазоряваше се.Измежду върховете на двата ореха се показа огненото кълбо на изгряващото

Слънце. Разтърках очи.

          Сънувах ли всичко това.

следва продължение