Притча за езерото
Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
Един ден Боколáмба, който като рак можел да излиза на сушата, решил да отиде при Бога на езерата Шушумóшна. Без много заобикалки той му казал:
- Велики Шушумóшна, моля те най-смирено да пресушиш нашето езеро, та всички риби да умрат и да се отървем един път и завинаги от тях!
- Помислили ли сте добре! - почесал се по брадата мъдрият Бог - Защо не се спогодите там. Вие, раците отстъпете малко. Рибите и те да отстъпят. Ще навлечете голяма беда на цялото езеро, заради вашата неотстъпчивост.
- Не! Решено е! - скочил Боколáмба - Източвай езерото!
Речено - сторено. Шушумóшна изрекъл заклинание и водата от езерото се изпарила. Всички негови обитатели загинали с изключение на раците, които щракали радостно с щипките си приветствайки Боколáмба. Радостта им била кратка, защото напечени от слънчевите лъчи и останали без вода и те загинали.
Шушумóшна никога повече не върнал водите в езерото. До ден днешен на пресъхналото дъно се белеят щипките на Боколáмба и рибените кости на Славобáмб.
Богът на езерата ги оставил така, като урок за обитателите на други езера. Да знаят и да помнят, че трябва да се живее в мир и разбирателство. Да се правят компромиси в името на живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
