"ПривличаНЕто" - 1

Търсех твоето внимание и се отнесох с нежност и старание за да покажа моето желание и копнежа към теб. Ти не поддаде не си привлечена и впечатлена. Нито има смисъл тези чувства да запазвам в себе си, вместо да изкореня тази болка във сърцето, която причиняваш ми всеки ден. Всеки път съжалявам, че не достигам до успеха. Към теб върви любовна страст, която е еднопосочна. Не те интересува какво изпитвам и какво искам, щото ти не искаш да приемеш мойта любов. Но така е, животът е суров и мигът бе неподходящ, даже вече бях позакъснял да ти кажа това - неправилно картите си изиграх и вече винаги съм ход назад. Стъпка към развитие на отношенията ни няма. Мисията е неизпълнена. Трябва да се пренасоча да застана отстрани и мисълта да сме заедно да се отстрани, да се изкорени. И никога повече това желание да не се повтори. Да се забрави тази забранена любов невъзможна. Много си е сложна схемата в която парчетата счупени да подредя. Да се освежа от любовта, обаче само ме терзае и убива. Не знам къде е смисъла, но да си влюбен не се избира, а изведнъж страстта те връхлита и дори не пита, има ли възможности или изгаснаха тлеещите въглени на любовните пъкъли. Колко са те лъгали и сме бързали да сме свободни, смелостта обаче е ключов фактор и увереността е адаптор. Но да продължавам ли да опитвам да спечеля твойта любов, като тебе всичко те отблъсква?

"ТерзаНИЕ" - 2

Чувствам вече безнадежност, не прие ти моята нежност. Моята цел не е да чувствам обремененост и терзание. Заради тази небрежност съм изгубен и не те интересува моята честност. Няма вече свежест и ведрост. Копнежите и желанието са се изплъзнали, ние сме тези възможности изпуснали, житейските пътеки ни разделиха и един от друг ни отдалечиха. Всеки път си мисля че те отблъсквам, поради някаква причина. Все още съм привлечен, но не е взаимно. Хайде стига, надеждите умират последни, но там е смисъла. Когато неволята те учи да оставиш своите тревоги настрана. Настана зима, студена стана моята душа. Моята глава е от теб обсебена. Има ли смисъл, като е несподелена. Можеш да провериш лъжа ли те или не, като се заслушаш в тези стихове. В тези мисли няма блъф. Няма да съм последен нито пръв, когато съм грейнал като смърф. От усмивката красива, аз погледът си не мърдам. Не мога да те имам, и усещам вече, че ми е тъжно от липсата ти, ти какво рече - не продума, но от мен усещам се отрече... От приятелство, от разговор и срещи. Ти отказваш да говориш, игнорираш ме и ще повториш, а това за което се бориш е очите ми да отвориш, че не те привличам, няма смисъл в мислите й да се ровиш. В себе си сега ще се затвориш, и тъжен по улиците ще бродиш и ходиш. Каквото и да правиш нямаш шанс с тази мацка да си заедно. Тайно знаците й пращам, знай го - незабравима е, исках я в началото за малко, за ден два... И ето сега искам около нея да се завърти света, да е радостна, засмяна и от мен завладяна. Да не бъде изтерзана, фигурата й изваяна и лицето й, което ме омайва ме карат да не се отчайвам. Но не намерих смисъл в този любовен зов. Няма да помогне да даде и тя любов. Не съм готов да я забравя и искам изцяло животът ми да стане нов. Да стане някакво чудо - да се обърне везната в моя полза. В наша полза, да бъдем ние, а не да сме аз и ти... По отделно сме безсилни!!!