Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – Изненадах се колко притеснен глас имам.
- Не ми звучиш добре, ела към нас след 1 час. - Толкова време е пътят от нас до тях.
Натиснах звънеца като задържах пръста, за да съм сигурен, че го е чула. Тя отвори, като ме покани вътре.
- Отдавна не съм те виждала. Какво става? Звучеше ми зле по телефона.
- Разбрах какво ме тревожи напоследък, чувствах го но не можах с думи да го опиша. Усещах го още в училище, усещам го в работата, като си купувам вестник, като гледам телевизия, също и в магазина.
- Опитай кажи какво чувстваш, аз ще те разбера, какво става с теб? Притесняваш ме. Каква е причината да изглеждаш толкова зле?
- Света в който аз и ти живеем !
- Кажи какво те дразни в света в който живе ...