Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.

Набрах номера й.

- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.

- Трябва да поговорим спешно е. – Изненадах се колко притеснен глас имам.

- Не ми звучиш добре, ела към нас след 1 час. - Толкова време е пътят от нас до тях.

Натиснах звънеца като задържах пръста, за да съм сигурен, че го е чула. Тя отвори, като ме покани вътре.

- Отдавна не съм те виждала. Какво става? Звучеше ми зле по телефона.

- Разбрах какво ме тревожи напоследък, чувствах го но не можах с думи да го опиша. Усещах го  още в училище, усещам го в работата, като си купувам вестник, като гледам телевизия, също и в магазина.

 - Опитай кажи какво чувстваш, аз ще те разбера, какво става с  теб? Притесняваш ме. Каква е причината да изглеждаш толкова зле?

- Света в който аз и ти живеем !

- Кажи какво те дразни в света в който живеем ?

- Не знам. Може би, защото бизнесмените на които се възхищаваме правят благотворителност с пари изкарани от експлатация на деца, като изнасят бизнеса си на изток. Или заради осещането че всичките ни герои са фалшиви. Самият свят е една голяма шега. Пишем глупави коментари по между си под формата на прозрения, само и само да се харесаме на хора които дори и не познаваме. Живеем в контролирани, изолирани балончета под формата на социялни мрежи, имитиращи фалшива интимност. Това е един свят изграден върху фантазия. Няма нищо истинско. Хората биват разболявани от общественага идея за красота. Синтетични емоции под формата на хапчета. Химикали под формата на храна. Промивка на мозъци под формата на медии. Променяща психиката манипулация под формата на реклама. Къщите са ни заредени с кристални дисплеи, които ни хипнотизират и показват най-гоямата дрямка от началото на века. ЖИВЕЕМ В ЦАРСТВОТО НА ГЛУПОСТИТЕ. Едно царство към което сме се пристрастили. Стокхолмски синдром. Още от ранна детска възраст убиват креативността и творческото мислене. Обществото убива оригиналността. „Мисли като всички останали. Прави като всички останали. Обличай се като всички останали. Не рискувай. Бъди робот като всички останали. Изпълнявай команди като всички.“ Съдбата ти е предрешена от корпорациите които те превръщат в батерия от волт и половина. Плащат ти да вършиш безумни минималистични задачи, които нямат особено значение. Заблуждават те че имаш право на избор. Винаги имаш две опции. Кола или Пепси, Мерцедес или БМВ, Макдоналдс или КФС. Аз лично не виждам каква по дяволите е разликата. Нашият избор е предрешен. Всичко е подготвено за нас преди доста време.

Скоро ще разберем колко е дълбока заешката дупка. Хората започнаха да се надигат. Никой не иска да живее в заблуда. Сигурен съм че маските ще паднат някой ден. Стоим в краят на последния маскарад. Мисля че скоро системата ще се рестартира или ще претърпи сериозни промени.