Проблеми с мъжа
Ще ви разкажа нещо, но да знаете - много е лично, не знам тук ли му е мястото, не е ли...
Признавам си, имам проблем с мъжете! Не с всички мъже като цяло де, само с моя мъж.
Ама какво ли да ви разказвам, то толкова проблеми са ви на главата, че и с моя да ви занимавам. Я по-добре да замълча, да не ме мислите и мен.
От друга страна пък, най не обичам като някой започне да разказва нещо и в един миг каже:”А не, остави, няма смисъл…” - сякаш че чувам старшината от казармата с неговото „Остави!”, след като възложената задача е преполовена или почти е към края си и аха да свърши. Е аз не че някога съм ходила в казарма, ама така съм чувала от мъжа си, когато в разговори с приятели засягат темата за войниклъка. (Абе това с казармата е много любима тема на мъжете, но както се казва – „друга тема”, да не се отплесвам).
И така, от къде да започна, се чудя? Няма какво да я увъртам, казано направо - загубих си социалните контакти заради това, че не случих на мъж. Да.
Не че той не ме пуска да излизам или ми държи сметка кога се прибирам, с кой се срещам. Напротив, дава ми свобода да правя каквото си искам, ама то за какво ли ми е?
Отида някъде, слушам и мълча, а другите говорят, говорят и току ме попитат: „Ти защо мълчиш, кажи нещо?”, пък аз какво да им кажа…
Например, събрали сме се все жени, пием си кафето и току някоя каже:”Мъжа ми като се прибра вчера, толкова беше пиян, че…„ - споделя си жената какво и се е случило. Пък аз мълча. Той моят алкохол не близва, как да съм запозната какво се случва, ако ти се прибере пиян - залян мъжа у дома.
Или пък, друга ще сподели как мъжа и за нищо не го бива, не му се работи, един лев не носи у дома… Аз пак мълча, на мъжа ми работа му дай и каквото хване, все отръки му идва. И добри пари носи, всичките ни нужди покрива. Е не, че не мога да измисля нещо, което да не може да ми купи, ама нали съм си скромна (мама така ме е възпитала), много не ми и трябва.
Преди две седмици една приятелка разказваше, че нейният като се върнал от работа, първата му приказка била: ”Жена, ти що не си сложила салатата и ракийката на масата? Знаеш мачът почва след малко, какво си се отпуснала така?” - споделя момичето, съпреживяваме с нея, ала аз пак мълча, защото моичкия ракия не пие (както вече казах де), салатата сам я прави, вечерята много често той приготвя (същински Ути Бъчваров, ама по-симпатичен) и мачове не гледа, дори казва:”По средата на хола да ми играят, пак няма да ги гледам!”. На него му дай предавания за изчезнали животински видове или нещо за изобретения, нововъведения - тях най ги обича. После все някакви подобрения прави из дома ни (дето има една дума, майстор у нас работа няма, мъжа ми „хляба му изяде”).
Споделят приятелки, че мъжете не им помагат в къщи, не поглеждат децата, само за колите си говорят, все се въртели покрай возилата да ги ремонтират, да ги лъскат и мият… А аз пак си мълча, моят мъж всеки ден помага в домакинството, синовете вече постоянно покрай него се въртят (мина времето като се държаха за полата на майка си), пък за колата – за нея казва:”Тя е да ми върши работа, ако е искала да е чиста и здрава като нова, да не е ставала кола, ми да е била гардероб в спалнята”…
А като казах спалнята, та се сетих и друго. Нали знаете, че жените като се съберат по женски си споделят това и онова за секса,. Е да, ама аз и там само мълча. Не, не че мъж ми не е по тази част, напротив, често си се случва даже, ама като някоя приятелка каже: „Моя снощи, така и така, стигна си до края и заспа, без въобще да се сети за мен…”, аз пак гледам некомпетентно и мигам на парцали. Защото моят пък, докато не види звездички да блещукат в очите ми и не чуе онзи стон (нали се сещате кой) не стига до неговите си висини. Е не е „мистър Романтика” и не ми сваля звезди от небето с цветя и рими, ама го компенсира от към закачки и хумор, при него чувството за хумор да искаш, от „голямата торба” (както се казва) ги вади майтапите и все ме усмихва. Ох и по тази тема нямам опит като нормалните жени и това си е. Мълча си, мълча, не знам какво да разкажа.
Оплаче се приятелка за похожденията и страничните забежки на мъжа си, как все по късните часове се прибирал, защото пак ги задържали нещо в работата, пък аз какво… Моят от както се помня, все е с мен. И току ми каже мило :”Аз теб като имам, друга не ми трябва, ти и за три ми стигаш (физически и психически). Жена като теб със свещ да я търсиш, пък като я намериш, да я запалиш” (това за запалването е заради развитото му чувство за хумор, както вече казах, скука с него няма, душата на компанията е). И лоша дума от него не съм чула, да ме обиди, да ме наругае, не. Аз току си изпусна някой път нервите (че съм си нервак), пък и като се отпусна на приказки, спиране нямам, викам си, пеня се, пък мъжа ми се усмихва и казва :"Успокой се бе бебе! Пък ако искаш викай си, не ми пречиш…" Е кажете, как да продължа да викам, като насреща ми – усмивка? Притихвам, усмихвам се и вземе да ми минава яда.
Това е, и по тази тема не ми дава повод да съм в крак с другите дами.
Затова и мълча, защото нищо интересно (като при тях) не ми се случва и така постепенно започнах да си губя социалните контакти.
Обаче, да ви се похваля, най-накрая и на мен ми се усмихна късмета, намерих нещо за което да промърморя от него. Реши той да се върне към старото си хоби и да ходи на риболов. Най-после и аз да имам грижа за споделяне. Тръгне заранта рано, върне се по някое време, в живарника рибата мърда (ама не една, много риби), понякога и раци носи.
Най-накрая да се оплача и аз, нали? Ами да, от толкова наловена риба фризера до горе се напълни (а що рибни консерви направи да не ви казвам), няма място зеленчуците къде да си сложа. Ужас направо…
Обаче като споделих с приятелките, те в един глас:”Ей, да ти имаме проблема, те и нашите мъже да бяха като твоя, ама не…” Дразнят се значи, затова аз пак си замълчавам.
Седя, слушам им разказите и само се чудя:”Какво ли е това тяхното?”…
Ох, тегло е моето, тегло. Не случих на мъж като другите и това си е.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
разбирам те напълно.
и при мен е така.
е...поне двете можем
и да помълчим споделяйки*
поздрав!
-
Вили, приятелю току що от два дни насам почувствах наченки на усмивка по лицето си.
Не искам да изглеждам слаба и мисля че не съм, искам само да изразя своята солидарност с "НАКАЗАНИТЕ" Валентин и Чар.
Виждам че малцина тук ги интересува това "наказание" и не осъзнават, че това е погазване на основни човешки ценности заради това, че са пожелали не да мълчат а да се изправят срещу проблема.
Какво право имам аз да бъда тук тогава, след като те нямат тези права?
А за мъжа ми, прав си - прекрасен е и идеален, затова и не ми е лесно.
Но и приятелите ми тук са прекрасни и затова отделям време и за тях.
Не съм решила категорично, но клоня натам.
Изтрих си нещата от ника Нети (извинявам се за неудобството което създадох).
Прегръщам ви със сълзи на очи приятели. -
А просто от мъжка солидарност - случила си на мъж! Щото е идеален! Такива сме само двама, но мен не ме признава никой и затова сам се хваля! Щото съм природно скромен и стеснителен! И се срамувам, когато си изчервявам!
-
Слушай какво, Етчи! Това, ако го направиш, е израз на слабост! Имал съм възможност да го казвам нееднократно на един Александър през миналата година! Но той си отиде! Съгласна ли си и теб да побеждават? Не разбирам! Не си отивай и точка! Искам те тук и сред всички нас!
Е, ако искаш - и пред нас! на сцената! Но не си отивай! Това е слабост! Забелязвай само когото желаеш! Не се интересувай от останалите! Нали във всички общества в природата и в историята са постъпвали разумните същества?
-
Напротив Слава, обръщенито по този начин ми харесва, само споменах подробноста, че само още един в сайта ме нарича така.
Колкото до напускането ми, вече реших.
Колебаех се наистина, но днешният ден ми донесе отговорите.
Тук е момента и мястото да кажа на всички, че много ще ми липсвате и че съжалявам за неудобството което създавам в момента . -
Слава много ти благодаря за коментара.
При други обстоятелства бих ти отговорила с усмивка и шега,
но ми е много трудно да го сторя в този тъжен миг точно сега.
Има само още един човек тук който ме нарича Нети ... благодаря ти. -
Даша, признавам си, че е така
Разкри ме
Благодаря ти за коментара.
Поздрав и усмивка. -
Анета, сега разбирам защо си посветила на мъжа си всичките тези толкова красиви, влюбени стихове.Той човекът си е заслужавал. Поздрав и усмивка.
-
Вероника, как добре само ме разбираш ...
Може би и твоето не е лесно
Поздрав и усмивка. -
Смешно ли ти е Чар?
Да ти беше на главата мойто тегло,
да те видя тогава ще се смееш ли?
Поздрав и усмивка. -
Само ми кажи как познаваш?
Да ти краднем занаята, че този
не ми харесва съвсем. -
честита Баба Марта и на тебе! Бъди жива и здрава Анети!!!
-
Светле, ей на тонинку бях да ти кажа:
-Може да познаваш, може и да не познаваш -
и изведнъж прогледнах и видях ключовата дума ...
Е как кажи ми да не те признае човек?
Честита Баба Марта -
Момиче,веднага те разкрих,че си от моята кръвна група. Вече ще почна да гледам я на боб,я на леща или направо на пържола. САМО МИ КАЖИ,чЕ НЕ ПОЗНАВАМ!
-
Светле много мило, благодаря ти за коментара.
Ами на който каквото му е писано ...
сляпата неделя си е направила шега с нас явно.
Поздрав и усмивка за теб. -
Не можела да пише!!!Направо помислих,че пишеш за моя мъж.Но нали ми знаеш фамилията-Лажова-от мижи да те лажем.Която и приятелка да се оплаче,аз й викам:Твоя е нищо,ти да видиш моя...и на нея и олекне.За какво са приятелите?Пък публикувам тези глупости за него и във вестниците,кой ли ден ще ме млатне,ама аз носим на бой.Върха си!!!
-
Роси благодаря ти, виждам, че ме разбираш.
Какво да се прави, такъв ми бил късмета ...
Ех Кити, труден е живота ни, ама няма как
като сме се хванали да го живеем, ще държим.
Поздрав и усмивка за вас. -
За моя какво да кажа...не му се излиза без мен
Като сиамски близнаци сме А на мен ми се излиза с приятелки и го правя
Поздрави, Етчи! -
Ох, мила!Четох, четох..че като зароних едни едри сълзи...Откъсна ми сърцето с твоя проблем.Как да не се разплаче човек?Без късмет си и това е!
-
Благодаря ви Петя и Ина.
Явно добре разбирате теглото ми.
Абе каквото такова, нямя да плача.
Поздрав и усмивка. -
Усмихна ме, Етчи, ама преди това си "поплаках" с теб, горканка!
-
Благодаря ви Христо и Креми.
Христо като ги знаеш жените, че са такива,
ми потрай малко, ето сега пак ще промърморя.
Попаднал мъжа ми на блоагоприятна среда,
затова такъв е станал,то ако бях тресавище ...
Поздрав и усмивка. -
Ихаааа...да ти имам мъжа аз на тебе!
Поздравявам те, Ани!
Прочетох го с удоволствие!
Прегръдка! -
Абе добър ти е мъжа!!! Вие жените страдате от комплекса на вечно мърморещите. Това на шега!!!
Живи и здрави да се разбирате!!!
Поздрави, Ани!!! -
Права си Ваня така е, ама като не съм си отваряла очите навремето
(преди двайсетина години), ще си патя сега и ще си сърбам попарата.
Ми тя мама хубаво ми думаше, не го взимай не е за теб, ама пуста любов сляпа...
Благодаря ти Ваня ... Поздрав и усмивка мила. -
Етчи, направо си за съжаление с такъв мъж, а
Поздрави от мен! -
Аз съм кинта и половина, ама съм смелчага за двамина!
Да трае и да мирува, че като му фрасна два шамара и ще се залепи за стената -
Ох Мими, не знам за теб,
ама аз съм кажи речи два метра,
пък той дребосъче ми вика ... не смея.
Ох заболя ме корема от теб мила. -
О хо хо хо Ще ми ходи на риба - като му млатна една ...
-
Аха, ей сега вече те разбрах.
Ще седим и ще си мълчим ...
Ама поне едно кафе с цигарката?
Усмивка ми носиш Мери.Усмихвай се. -
Нееее, и аз смятам да мълча, така че ще си стоим тук...
и ни лук ..., ни лук мирисали -
Мери "шъ мъ бииш ли", щото аз съм си "плъшлива",
и "ку ши мъ бииш" няма да ти казвам "курдинатити си".
Благодаря ти
Усмивки и за теб Гери.
Аз не треперя, аз трептя.
Няма земетръс, това е от мен.
Благодаря ти Мими, супермаркет съм.
Ей на Вальо, заинтригува ме.
Сега сън не мож веч ме хване.
Чакам твоята "примоция"
Поздрав и усмивка за вас.
-
То аз да ти разправям,с жените също е тъй!Е,на,моята не е като другите и аз не случих кат тебе ама това е въпрос да ти разкажа при моя примоция!Пък не да са хваля или оплаквам,ама кат ми напомни та ...
-
Браво Ечи, супер си!
-
Хах, няма да трепериш, жънеш успех, понеже сееш усмивки!
Поздравче, Етчи, развесели ме! Много усмивки от мен! -
"Примоцията" мноо Яка!!! Само така, другарче! По-добре да н'са виждами!
-
Благодаря ти Жени.
На "примоция" съм и треперя цяла.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Става,съгласна, но не тук,
някъде ... на друго място.