23.04.2014 г., 21:24

Продавачът на музика

1.3K 0 0
3 мин за четене

Събота – пазарен ден…

- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1]от пиле мляко – рече баща ми.

След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Толкова леки коли на едно място не съм виждал - паркирам на километър, чак между блоковете, до Марица!

Хващам баща ми под мишница, да не го изгубя и тръгваме през тарапаната[2]… Къде, какво по-напред да гледам – стоката курдисана върху прогнили дървени маси, накичена по автомобилите или нахвърлена на земята! Колкото купувачи, толкова и продавачи… Продава се всичко - и ново и старо, и читаво и строшено, кой от каквото може, глада да се отърве, да го пробута и изкара някой лев… Други пък, висят по сергиите, ей така, заради алъш-вериша[3]...

Толкова жален за търговия народ може да видиш само тука, в Мите касабъ[4]…

На едно място, гледам, се вие опашка:

- За к’во чакате? – питам.

- За Лепа Брена[5] – казва някакъв вълняга[6].

- Тя, тая… как я каза, каква е?

Оня, така ме изгледа, че вече съжалявам за въпроса…

- Ти от небето ли си паднал, бе, че не си чувал за най-голямата певачка на сърбите!

- Ми, не съм…

- Цял арабски шейх милиони дава да го земе, ама Брена се дърпа, не ще… Оная събота цял час висях и таман ми доде реда, нашият, взе че свърши касетите – ората чакат с парите си, той няма стока - аджамийска рапта, разби’аш!...

- Тая, дето вие, т’ва ли е Брена? – питам на ухо...

- Т’ва е - шепне вълнягата, той така, пуска по малко, да се чуе – нещо като рекламация, разби’аш. И не „вие”, ами скибай[7]к’во гласище вади кучката, цена няма – оня арабски циганин ше тряба да се бръкне по-дълбоко, Брена кадъна не вярвам да стане…

Стоя с биволският синджир в ръка и продължавам да питам:

- И колко струва тая касета?

- Три кинта… Скъпи са, ама няма как, ако не се вредя и тоя път, женъта ше ме изпъди от къщи, пък и децата й са мераклии, особено мъжкият… Ма ти, кат та гледъм, как тъй да не си чувал за Брена!... Сигурно и Неда Украден не знаш, пак за Шабан Шаулич, да не хортуваме, ха-ха-ха… Пфу, к’ви загубени ора има по земета, мамка му стара…

И се изплю!...

Бащата ме дръпна, синджира издрънка и Брена секна:

- Мани го тоя серсемин, не го ли гледаш, мюхлюзин[8], акъла му патки пасе!... Той ше ми разпраа мене за сръпска музика!... Ай сиктир!... Я като бях запас в сръпско…

Баща ми наваля, а аз пресмятам:

Тоя продавач на музика, за няколко часа, ще продаде стотина касети и ще гушне две мои месечни заплати…

- Хм, Лепа Брена, откъде-накъде! - мърмори баща ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1]. Нахуда – намира.

[2]. Тарапана – навалица.

[3]. Алъш-вериш – вземане-даване.

[4]. Мите касабъ – гр.Димитровград.

[5]. Лепа Брена – сръбска певица.

[6]. Вълняга – нечистоплътен човек.

[7]. Скибай – виж, гледай.

[8] . Мюхлюзин – мързеливец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...