Moon0girl (МорскаСирена)
18 98
16.08.2009 г., 20:23 ч.

Продавачът на сенки 

  Проза » Други
1121 0 11
1 мин за четене

Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка сянка, която продаваше, взимаше част от душата му със себе си. Но той беше длъжен да продава и продава, дори и това да му струва живота. Знаеше го и изпитваше вина, че няма купувачи. Всяка мисъл, която преминаваше, го виждаше нищожен и прокълнат. Прокълнат да живее в неведение за истината и умиращ бавно и по малко... Не можеше да избяга, дори и да имаше криле, да беше бърз като мисъл, да се скрие отвъд вселената... Не... това нямаше да помогне. Защото неговата сянка щеше да го следва навсякъде. Но ето, че взеха последната сянка, а имаше още хора, които чакаха. Сега той беше длъжен да продаде своята собствена сянка. И нея даде... Раздаде се до край... От него не остана нищо и никой. Кой щеше да продължи делото му...? Може би някой друг човек без съдба и мисъл... Друг щеше да стане Продавачът на сенки...

© МорскаСирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??