Сабрито наистина чакаше Аргира. Берберницата беше на открито. Два стола без облегалки и нищо повече.
- Ай, Аргире, теб чакам!- подкани той. - Сядай бре, челяк!
Сабрито седна на единия стол. Просна на бута си засечения пешкир и намести обраслата глава на Демира. Въртеше я ту на едната, ту на другата страна, както му е угодно и машинката скриптеше ли, скриптеше. Човекът дишаше тежко и едри капки пот се стекоха по набразденото му чело. Накрая береберинът наду бузи, духна няколко пъти по врата, плъзна два-три пъти пешкира по раменете му и рече:
- Ай, хаирлия, Аргире.
Поизчисти с длан столчето и наново подвикна.
- Ай, Седатин, че мен голям работа чака...
Докато Седатина се приготвяше, Аргир метна ръка към Сабрито.
- Нек' и Колчо да подрежеш, че ей на, к'ъв е!
Сабрито стори селям на Седатин и кимна към момчето.
- Сядай момче, че виж, Демира що рече!
Колчо се повдигна на пръсти и седна. Сабрито метна кърпата върху врата му и започна да го подстригва.
- Ашкоосун, хаирлия момче. Седатин - обърн ...