Продъжение от книгата

    Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.

   От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и понякога забравяха да се приберат.

- Айде момче, не са заглеждай, че както сме я подкарали! -подкани Демирът.

   Странно нещо! Колчо му подаде ръка. Извъднъж я дръпна и хвана крайчеца на ухото си. Аргира го погледна. То подскочи няколко пъти и се хвърли на шията му.

- Харен мой! Бащинко мой!- изрече то.

- К'во ти стана бре, чедо?- попита Демира и в очите му се появиха едри капки.

   Той спря, пъхна набраздената си ръка в рошавата детска главица и го потупа по рамото. Стената на недоверието  завинаги беше се разрушила. "Да - мислеше си старецът, той ще го замести. Откога беше чакал да се появи таквоз момче на пътя му. Харно е, грешка няма. Не напразно Гьорги ги фалеше толкоз. Ех, Колчо, Колчо, сине! След време няма да съжалиш, че си дошел при Демира."

- Айде, чедо! Ей я, детската забавачница! Да видиш к'ва жена е Елена! Огън. Да знайш колко дечурлига е научила да обичат родното. Ей я и къщата на доктор Събева. Учен челяк. Скоро стана търговското училище. Думат, чували го да пее. Туй пеенето е голяма работа! Песента кара духа да лети. Качва та на небото. Когаш си кахърен, пей и ще ти стане арно на душата. В нея е истинта. Земай от нея к'вото можеш! Тя ти дава туй, що никой не мож ти даде. С нея  ще идеш там, дето никой не оди.

- Бащице - прекъсна го Кочо. - От днес си 'сичко за мен. Туй, що рече, ще бъде закон Божий.

   Момчето хвана наново Демира за ръката, подгъна колене и допря устни до нея. Две бистри капки се стекоха по бузите му.  Старецът го подкани и те наново тръгнаха. На ъгъла на "Княз Фердинанд" имаше яхана /работилница за шарлан/. Стар кон с наушници от чер мешин въртеше  кръглия камък, който мачкаше орехите и изцеждаше маслото. Бяха му поставили наушници, но животното беше сляпо. Бавно и равномерно обикаляше с наведена глава. По едно време спря, завъртя глава и ушите му се наостриха. Нещо беше спряло бавния му ход.

   Колчо, с дамаджана в ръка, подскочи няколко пъти, подсвирна с уста и се шмугна в двора.