Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и понякога забравяха да се приберат.
- Айде момче, не са заглеждай, че както сме я подкарали! -подкани Демирът.
Странно нещо! Колчо му подаде ръка. Извъднъж я дръпна и хвана крайчеца на ухото си. Аргира го погледна. То подскочи няколко пъти и се хвърли на шията му.
- Харен мой! Бащинко мой!- изрече то.
- К'во ти стана бре, чедо?- попита Демира и в очите му се появиха едри капки.
Той спря, пъхна набраздената си ръка в рошавата детска главица и го потупа по рамото. Стената на недоверието завинаги беше се разрушила. "Да - мислеше си старецът, той ще го замести. Откога беше чакал да се появи таквоз момче на пътя му. Харно е, грешка няма. Не напразно Гьорги ги фалеше толкоз. Ех, Колчо, Колчо, сине! След ...