13.05.2009 г., 12:06 ч.

Продължение от книгата 

  Проза » Повести и романи
625 0 1
2 мин за четене

- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?

- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.

   Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.

- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та окъпи убавичко, че ей на, цяла педя лой! - Ора, турнете в саката по някой измерличе, че белким има и за бабата! - и гребна шепа сол от купата. Поръси между подгъвките, крачетата и коремчето.

   Детето изви пискливото си гласче. Колю стоеше зад капията на одаята. Стоенца понечи да влезе, но тутакси се спря.

- Кольо, Кольо бре, ела да видиш ква е бузеста! - изрече старата акушерка.

   До този миг детето беше живяло в друг, един свят.

   Колю подаде глава и наново се скри. Баба Ана подхвърли във въздуха детето няколко пъти и го сложи върху тюлбена. Малкото телце се гърчеше и леко стенеше. Старицата го усъка с десет педи повой. Че се хрипкащо дишаше.

   Три дни и три нощи се чуваше пискливото му гласче. На четвъртия, акушерката наново дойде. Погледна и току занарежда:

- Ах, милинкото, ах сладинкото! Сичко ше мини. Потрай маленко!

   Костеливата ú ръка опипваше пакета и започна да размотава една по една пеленките. Намаза подлютените места с хума и бял прах. В одаята стана тихо. Чуваше се само хрипкащото дишане на старицата. Чана Пена се подаде с валчест поднос. Върху шарен месал питата апетитно дъхаше и топла мъглица галеше ноздрите. С пръхкавата си свежест,  възбуждаше апетита. Тя се спря пред баба Ана и разчупи едър къшей. Потопи го в пръстената паница, в която жълтееше медената течност и го подаде на старицата.

- Както е сладка питата, така да е сладка момата! - изрече баба Ана и погледна така, че накара сърцето и да подскочи в пазвата, и да се разиграе. - Господи, пази маленката! - и се прекръсти три пъти.

   Едри капки напираха в очите на Керана.

- Бог да ти дава здраве, бабо Ано, та да помагаш още на много невести!- изрече тя.

   Чана Пена отвори леко капията и излезе с подноса. Върна се след половин час.

   Деркъсъ жена беше тя. Така ще се помни.

   Старата акушерка постоя още малко и излезе от одаята.

   Раждането, което е описано тук е автентично. Прави впечатление, че новородените са кръстени на кръстницата.

 

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Баба ми е разказвала как е раждала леля и после баща ми на времето.Има много общо с това, което си описала.Продължавай напред. Поздрав - Дими
Предложения
: ??:??