- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та окъпи убавичко, че ей на, цяла педя лой! - Ора, турнете в саката по някой измерличе, че белким има и за бабата! - и гребна шепа сол от купата. Поръси между подгъвките, крачетата и коремчето.
Детето изви пискливото си гласче. Колю стоеше зад капията на одаята. Стоенца понечи да влезе, но тутакси се спря.
- Кольо, Кольо бре, ела да видиш ква е бузеста! - изрече старата акушерка.
До този миг детето беше живяло в друг, един свят.
Колю подаде глава и наново се скри. Баба Ана подхвърли във въздуха детето няколко пъти и го сложи върху тюлбена. Малкото телце се гърчеше и леко стенеше. Старицата го усъка с десет педи повой. Че се хрипкащо дишаше.
Три дни и три нощи се чуваше пискливото му гласче. На ч ...